Техьонг тъкмо се събуждаше. Беше студена сутрин,но печеше малко слънце. Той се търкаляше из леглото си, защото още беше сънен и не осъзнаваше къде се намира,когато най-сетне се разсъни грабна телефона си. Момчето започна да скролва, за да види дали има някакви известия,а единственото беше съобщение от Джи-а:
Jia050: Лека нощ 🌙
Техьонг не ѝ беше отговорил, защото заспа твърде бързо, а и освен това се чувстваше гузно за това, че криеш нещо от нея. След това отвори фейсбук и инстаграма си. Разбира се всичко беше снимки на двойки от вчерашния ден. Техьонг мислеше това за изключително досадно, според него никой не го интересуваше как определени хора са прекарали деня си. Освен може би техните приятели, но нужно ли беше да се целуват на всяка снимка? Техьонг провери приложението, което бе изтеглил снощи. Чонгкук не беше на линия от снощи, а Техьонг вече се чудеше дали това момче въобще ще му пише някога. Той остави телефона на масата си и седна да закусва. Той се опитваше да свърши с закуската си максимално бързо тъй като времето напредваше, а той трябваше да тръгва към колежа скоро. Когато изяде всичко прибра и стана да се облече и тръгна.
Часът беше 14:30, когато Техьонг се качи на автобуса и се отправи към вкъщи. Той стоеше на се седалката и си мислеше какво да прави след като се върне понеже беше Петък и все пак кой учеше в последния ден от седмицата. След като пристигна у тях той веднага легна на леглото си, изтощен от днескашния ден въпреки, че деня още не беше свършил. Както си лежеше и уж само дремеше изведнъж Техьонг се отнесе и заспа. Минаха 3-4 часа и момчето най-после отвори очи. Чувстваше се изключително уморен. Знаеше си, че обедните дрямки не му действат добре. Изведнъж екрана на телефона му светна, уплашено Техьонг го взе, за да провери. Чонгкук най-после му беше писал.jungk00k_: Здравей
Странното беше, че Техьонг се почувства много нервен, а дори не говореше с този човек в реалния живот,но все пак пак отговори.
Tae_hyung: Здравей
Jungk00k_: Казвам се Чонгкук. Ти навярно си Техьонг?
Tae_hyung: Да.
Jungk00k_: Аз съм на 18. Ти си по-голям от мен до колкото виждам 😂
Tae_hyung: Да, 1 година разлика 😄Чонгкук не беше seen-нал съобщението. Техьонг се чудеше защо се чувства толкова странно. Дали чувството на вина за това, че се преструва на друг човек? Той не знаеше, но все пак искаше да продължи да си пише с това момче. Беше любопитен. Той стана от леглото си и седна на компютъра си, за да поиграе нещо. През това време получи съобщи от Джи-а
Jia050: Какво правиш?
Tae_hyung: Скучая. Ти?
Jia050: Тъкмо се прибирам в нас и се чудех дали искаш да се видим утре?
Tae_hyung: Добре само ми кажи час.
Jia050: Ще ти бъде ли удобно към 15:30?
Tae_hyung: Да.
Jia050: Супер до утре тогаваТехьонг се зарадва, защото нямаше да скучае утре, а и с Джи-а отдавна не се бяха виждали. Когато свърши играта си Техьонг се отправи към кухнята за вечеря.
BẠN ĐANG ĐỌC
Who are you? // Vkook
FanfictionКорица: ughoneyoongi Каква беше причината на Техьонг да направи това? Това, че мразеше себе си? Не, той искаше някой, който да го обича повече отколкото той самия него.