One LOVE story [Завършена]

10.

Семейсто Обандо се намират по пътя за къщата на семейство Стоесел. Всички освен Мартина и Себастиан знят с кого ще се срещнат. Колата на господин Обандо спря пред голямо имение всичкия багаж беше внесен от икономът. Себас излезе от превознато средство и спомените нахлуха с ума му.

- Какво правим тук? - попита вече побеснелия младеж

Никой не му обърна внимание, семейство Стоесел ги посрещна на врата, Себастиан потърси телефона си, за да се обади на приятел или на такси, за да се махне от тук възможно по-бързо, но се сети, че се намира в раницата на брат му.

Между временно Мартина или както я наричаха Тини, довършваше приготвянето на последните палачинки за гостите, които не познава или поне така си мисли. Сложи няколко от вече изтиналите палачинки и се запъти към хола, в който вече се чуваха гласове. Усмихната влезе в стаята, видя семейство на бившия си най-добър приятел и настроението и' се изпари. Остави набързо подноса, излезе с извинението, че трябва да донесе топлия шоколад и хукна към кухнята. Помоли готвачката да се оттегли, а след това се свлече на земята, заплака тихо, но няколко минути по-късно се наложи да стане, за да занесе вече изстиналия шоколад. Чу викове от хола и се забърза, но когато щеше да влезе в стаята от там излезе побеснелия Себастиан. Блъсна се в Мартина, чашите паднаха на земята, а една част от тях се забиха в момчето и разрязаха ръката му.

Марти се паникьоса и го задърпа към стаята си, същата, в която прекарваха половината от времето си заедно като деца. Остави го на леглото, извади аптечката, спря кръвта и превърза ръката му.

- Защо го направи? - попита я просто той - След всичко станало отново ти си тази, която превръзва раните ми

Тя не каза нищо, прибра аптечката на място ѝ и му даде една от ризите на брат си. Докато той я обличаше, тя се беше обърнала към стената

- Благодаря ти за ризата, ще ти я върна по-късно... имам дрехи в сака - промърмори Себас, а тя се обърна към него

- Ъмм, няма нужда. Седи ти добре. - той кимна и напусна стаята