KINGDOM OF DAWN (Book 2)

~ Chapter 18 ~

ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ДОСЕТЯ, че ще е поредното място, което ще ми спре дъха. Не е най-високият от планинските върхове, които заобикалят двореца, но безспорно е един от най-високите, а оттук мога да зърна как морето се врязва в скалите под нас и вълните се разбиват на бели пръски, хвърчащи във въздуха като сълзи. Също така виждам огромното пристанище, простиращо се насреща ми, запасено с удивителен брой бойни кораби, образуващи преголям флот, достоен за равностойна борба с всички осем кралства взети заедно. Такава бойна мощ с лекота би могла да разгроми съюз от най-внушителните врагове на Дафрос. Не съм се осмелявала дори да предполагам съществуването на подобна сила. Ако кралствата знаеха какво се крие тук, съмнявам се, че някога въобще биха се осмелили да пристъпят в тези земи.

Мога единствено да затая дъх пред величието на това могъщество. Да се възхищавам на гледката как мощните вълни полюшват корабите, а зад тях слънцето залязва на хоризонта и денят бавно отстъпва пред пълнолунната нощ.

- Всичко това... – гласът ми е заглъхнал пред великолепието на грандиозния пейзаж отсреща.

- Не е използвано от много дълго време. Още от царуването на предишния крал – обяснява Азриел.

- Твоят баща? – поглеждам го, а той кимва хладно. – Мислел ли си някога и ти да ги употребиш?

- Не очаквай да подстрекавам война. Дафрос е променен.

- Но никой не го знае – припомням с неохота.

Той се поусмихва.

- Все още никой не е действал против нас. Докато съседите ни мируват и не са заплаха за Дафрос, Дафрос също няма да бъде заплаха за тях. Такова е обещанието ми.

- Нима? – подпитвам. – На кого си го обещал?

Слънцето се скрива зад хоризонта и огнените проблясъци в небето се давят в меко-синьо, прошарено с пурпурни ивици.

- На себе си.

Някога Еверида ми разказа, че Дафрос насърчавал всички кръвопролитни войни. Това бе единственото, което знаех и което желаех да знам. Вярвах, че тук живеят лакоми тирани, борещи се за мощ. Но идвайки тук, на мястото от онези ужасяващи истории, които години наред слушах, виждам единствено спотаена красота и приятелство. Еверида казваше, че най-мъдрото решение на един владетел е да избягва войната. Да бъде здравомислещ и хрисим. Един ден аз я попитах какво всъщност означава да бъдеш хрисим господар. Сега си припомням отговора, който ми даде.