Sᴇɴꜱɪᴛɪᴠᴇ ꜱᴘᴏᴛꜱ|| Tᴀᴇᴋᴏᴏᴋ

//four:confrontation//

Техьонг се събуди с адско главоболие. Първото нещо, което момчето стори след като отвори очите си беше да разтърка слепоочията си, в опит да прогони дискомфорта.

След като извърши сутришната си рутина отиде в кухнята, с намерението да почисти бъркотията, която беше създал вчера.

Точно тогава забеляза Чонгкук, който все още спеше. Те се загледа в Чонгкук, който беше отпуснат. За пръв път от както се скараха го виждаше толкова спокоен. Лицето му не беше разтревожено, нито напрегнато.

Какво ли сънуваше? Дали беше свързано с Техьонг? Дали сънуваше друго момче?

Всички тези въпроси се завъртяха в главата на Те, карайки пулсиращата болка да се върне отново.

Техьонг седна на земята до дивана и се загледа в Чонгкук. Когато спеше понякога носът му се набръчваше леко докато диша, подобно на зайче. Спомни си защо го обичаше толкова много- приличаше на заек. Беше плашливз бърз, сладичък и обичлив. Също така имаше някаква странна любов към моркови.

Те забеляза как Чонгкук се размърда, по начина по който мърдаше преди да се събуди, за това побърза да се изправи и да събере бутилките с бира от земята.

След като разчисти набързо взе един парцал и започна да бърше масата точно преди Чонгкук да стане от дивана.

-Добре утро... - започна Техьонг. Щеше да довърши със "Зайо", но затръшването на вратата на банята го прекъсна по много ясен начин.

Те стигна до извода, че приятелят му е бесен, което го мотивира да изчисти още по-бързо и да седне на масата, в очакване.

Докато чакаше с нетърпение Чонгкук да излезе от банята, Техьонг имаше време да преосмисли какво точно да му каже, без да влоши драстично положението.

Не, че имаше на къде да се влоши, всъщност. Единственото по-ужасно от сегашната ситуация беше раздяла, а това не устройваше и двама им.

Когато Техьонг приведе къщата във вид седна на дивана и се замисли. Точно на време.

Чонгкук излезе от банята и го подмина най-безцеремонно, без да му обърне внимание.

-Може ли да спреш да минаваш покрай мен все едно съм турско гробище, да си седнеш на шибания задник и да говориш с мен най-сетне?- започна Техьонг, очевидно ядосан.- Писна ми от целите тези караници и май съм единствения, който се интересува от това да оправи нещата.

Чонгкук се обърна и погледна приятеля си.

-Не, не мога да говоря с теб. Зает съм да се "приготвям за Джимин". - отвърна Кук. Егото му още беше засегнато и то много, за това смяташе да използва думите на Те срещу него.

-Добре! - повиши глас Техьонг. Първоначалният му план беше да запази самообладание, но това не се случи. Те поспря за секунда, опитвайки се да се успокой. Почти стана, въпреки че главоболието не му помагаше. - Съжалявам, че ме е страх да не те загубя, и че се притеснявах за теб, докато ти беше Бог знае къде. Съжалявам, че те ревнувам, защото те обичам страшно много и се страхувам, че ти си напът да ме зарежеш.

Чонгкук се стъписа и погледна Техьонг. Забеляза, че очите на другия се насълзяват и премигна няколко пъти, в опит да спре своите сълзи.

-Съжалявам, и че се налага да ти казвам колко те обичам, защото в момента не мога да ти го покажа. И най-вече се извинявам, че се наложи да водим този разговор.

Чонгкук отиде до Техьонг и седна на дивана до него, като го погледна в очите.

Не бяха осъществявали очен контакт сякаш от цяла вечност и бяха забравили колко е приятно да гледаш човека, който обичаш в очите.

Чонгкук целуна Техьонг нежно по челото.

-Добре. Прощавам ти. Сега искаш ли да отидем до магазина?

Техьонг кимна.

Двете момчета се изправиха и тръгнаха към вратата на апартамента. Точно преди да излезе Чонгкук се натъкна на визитка, която беше оставена на шкафа до вратата, където стоеше домашния телефон.

----

Бели нощи

Стриптийз клуб & публичен дом

Пращаме момичета(и момчета) до дома Ви!

тел. номер: 060 6723 4729

e-mail: whitenights@naver.com

---

Сърцето на Чонгкук започна да се удря в гърдите му, а той усещаше как гнева и разочарованието се надигаха в гърлото му.

-Техьонг, какво по дяволите е това?