Четиринадесета Глава

123 28 0
                                    

Беше различен.

Беше човечен.

Беше истински.

Имаше нещо в очите му.

Болка,
но
и
нещо
повече.

Пазеше тайни.

Животът му не беше лесен.

Не обичаше да говори за себе си.

Нещо го притесняваше.

Боеше се от него.

Или от някой.

Мислеше прекалено зряло
за годините си.

Липсваше му егоизъм.

Движеше се сковано.

Почти винаги държеше ръка в джоба си.

Не използваше телефон.

Определено произлизаше от заможно семейство.

Носеше висококачествени дрехи.

Маркови обувки.

Но беше тъжен.

Самотен дори.

Тя прегърна коленете си и отправи поглед към звездите.

Стоеше на стълбище.

Онова, на недовършения етаж.

Полунощ минаваше,
а тя не можеше да заспи.

Беше излязла на въздух.

Да помисли.

Но в главата ѝ бе само той.

Лампите светнаха изведнъж.

Баща ѝ стоеше на няколко крачки.

- Влизай веднага! - ѝ подвикна.

Тя кимна и с наведена глава се подчини.

След развода беше станал друг човек.

Чудовище.

И тя го мразеше.

 𝕎𝕣𝕠𝕟𝕘 𝕊𝕥𝕠𝕡 | Грешна СпиркаWhere stories live. Discover now