You just want ATTENTION

Първа глава

Е здравейте, казвам се Лиа и живея в Ню Йорк с родителите си и съм  на 17 години.

-Лиа ставай, ще закъснееш!
За пореден път чух как баща ми се провиква от долния етаж на мезонета, в който живеехме, че ще закъснея. Не исках да ставам, но го направих, отидох да си взема душ, облякох се и слязох да закуся с нашите преди да заминат за Франция на почивка, щях да бъда сама 2 седмици и вече умирах от нетърпение да тръгнат.
-Лиа, миличка ние тръгваме, нямаме време да закусим с теб, оставили сме ти пари в хола.
-Добре мамо, тръгвайте за да не изпуснете полета, аз ще се оправя.
-Чао дребос и без купони!
-Да, да татко хайде чао.
Без купони? Ама естествено. Взех си една ябълка и вода от хладилника, отидох до хола за да взема парите,които нашите ми бяха оставили и тръгнах към училище. Все още нямах кола, не защото не исках ами просто още не съм подготвена психически за отговорността да бъдеш шофьор.
Отидох на спирката и зачаках автобуса, покрай мен мина момче с доста хубава кола и силна музика звучаща от нея.
-Автобуса ли чакаш?
Ме попита момчето, беше сладък, очите му бяха кристално сини,а косата му русо-кистенява.
-Ами всъщност да.
-На къде си се запътила?
-За жалост отивам към гимназия Birch Wathen Lenox.
-Да те закарам?
Сега се чудя да се съглася ли, изглежда толкова сладък. О не Леа стегни се,това е просто поредния,който иска да си легне с теб!
-Хмм, не благодаря,но не бих отказала да разбера името ти.
А не Леа какви ги вършиш,трябва да престана.
-Лукас, а ти ще ми предоставиш ли честа та знам твоето.
-Хммм, мисля да го запазя в тайна,но съм сигурна, че пак ще се срещнем много скоро.
След което му подадох листче с номера си и се качих в автобуса.
Видях Марселийн да ме чака пред училище и се запътих към нея.
-Леа кога мислиш да започнеш да шофираш?
-Стига де Марс, когато го реша първа ще разбереш обещавам ти.
Извадих кутията с цигари от джоба си и запалих една.
-Хубаво де. И какво става нещо ново или по скоро някой нов?
-Ами не точно.
-Смисъл?
-Ами един синеочко спря на спирката предложи да ме закара,аз отказах и след това му дадох номера си, но не му казах името си.
-Поне научи ли неговото?
В този момент чух позната музика идваща от нечия кола и го видях да паркира на няколко метра от мен и Марселийн.
-Ехооо,Лиа!
-Да?
-Зададох ти въпрос,къде се заблея?
-Оу никъде.
Изгасих фаса си и го хвърлих.
-Хайде да влизаме.
Влязох в час и не спрях да мисля за него. Той тук ли учи? Не съм го виждала да сега, но ми шзглежда интересен. Рабрах само че се казва Лукас има русо-кистенява коса и невероятни кристално сини очи. Хммм интересно ми е на колко ли е? Ще го чакам да пише или звънне,все пак му дадох номера си.
В момента,в който се загледах към дъската и госпожица Хауей телефонът ми извибрира.
~Непознат номер~
-Здравей незнайна, да не случайно да седеше отпред пушейки с още едно момиче преди минути?
Хмм интересно,значи и той ме е заблезал.
-Всъщност да, ти да не би да ме следиш?
-Не, но по една случайнност съм в същото училище, което и ти.
-Ами страхотно! Аз не те видях,интересно как.
-Ами тогава да се видим на обяд.
-Добре
-Тогава ще мога ли да разбера името ти?
-Ще те държа в неизвестност,докато не преценя сама.
-Добре, ще играем по твойте правила.
Оставих телефона на страна и си дадох сметка,че исках да се чукам с него. Изглеждаше толкова силен и доминантен,а в същото време можеше да те разтопи с тези очи. Но аз не искам нищо повече от просто секс, каквото съм сигурна, че и той ще иска, нека разберем.