Из дневниците на различните хора с различно мислене - БГ версия

||-||

Но аз те познавам толкова малко. Как бих могла да те обикна? Не знам много за теб, само това, което си ми казвал.

Да ти вярвам ли?

Пееш ли си когато си сам? Досега не съм те чувала. Питам се как ли звучи гласът ти. И кои песни ти харесват най-много? Недей да лъжеш, знам за блус баладите в колата ти.

Самотен ли си? Да, нали. Помня когато те попитах това за първи път, един четвъртък, и ти се засмя обяснявайки ми колко приятели имаш. Скъпи, самотата няма нищо общо с броят на приятели и ти го знаеш. Видях го в очите ти. Приличаме си, но ти вечно бягаш от самотата и не виждаш колко много те изтощава това, а аз отдавна живея с нея. Вредните навици няма да те утешат. Това вече съм го пробвала.

Понякога ми се иска да те прегърна. Знам, че имаш нужда от, но в същото време си ми така чужд.

Понякога се чудя как се справяш сам с всичко. Има нещо изключително омайващо в усмивката ти.

Харесвам когато се съгласяваш с мен или ме подкрепяш. Харесва ми как веднъж ме нарече умна пред всички, а аз имах ужасен ден и това ме развесели. Мисля, че ще го помня доста дълго.

Питам се, устните ти, какъв ли вкус имат? Щом малките ни неволни докосвания ме карат да потрепвам, какво ли ще ми причинят устните ти. Не, ти не ми принадлежиш. Ти не принадлежиш на никой, знам го.

А дали любимият ти цвят също е сиво? Имаш ли снимки залепени по стените си, от когато си бил пет годишен? И защо толкова те плаши да си сам?

Може би не си ми толкова чужд. Не си загадъчен, безразличен и студен, какъвто се преструваш, че си. Веднъж ме попита какво бих направила, ако можех да сторя абсолютно всичко, без никакви граници. Мисля си за теб, но все още не мога да ти отговоря. Или пък мога? - Бих била с теб. Дори да ме убиваш.