Angel

Шестнадесета глава

Лунапаркът се намираше насред гората на една голяма поляна. Нямаше толкова хора, сигурно защото беше средата на седмицата. Това обаче не пречеше никак на папараците да ни снимат. Точно за това щяхме да се държим през цялото време за ръце и да си разменяме понякога ,,влюбени'' погледи.

Първо платихме билетите за вход като момичето на касите не забрави да изкрещи заради това кой е пред нея. Извъртях очи, защото знаех, че няма да е единствената.

Хари й даде автограф, заедно с една снимка и после влезнахме в лунапарка под ръка.

-Добре, какво ти се прави първо?- повдигнах рамене. Както сам предположи, никога преди не съм била на подобно място.- Значи оставяш всичко на мен?- погледнах го и видях, че една похотлива усмивка започва да се изписва по лицето му. Не можах да видя очите му, защото пак бе със слънчеви очила, но днес разликата беше, че и аз носех един такъв чифт. Не трябваше да бъдем толкова лесно забележими, иначе щяхме да сме претрупани от фенове.

-Кажи ми, че не си мислиш само за нещо перверзно.

-Хей, трябва да имаш малко повече доверие на гаджето си.- леко настръхнах при последната дума, въпреки че знаех, че е просто за пред медийте.- Така, първо ще се повозим на едно от влакчетата, а после ще похапнем захарен памук. Какво ще кажеш?

-Става.- не мисля, че имам страх от височини или нещо такова. Така де, доста често летях със самолет по време на турнето, едно влакче не е нищо особено.

Наредихме се на опашката и минути по-късно се настанявахме на двумесните седалки и закопчавахме коланите си.

-А, и не забравяй, че в един момент могат да ни снимат.- и какво от това? И двамата ни снимат всеки ден, не е нещо необичайно.

Леко му кимнах, но нямах време да го питам защо тази снимка е толкова важна. Влакчето потегли с такава скорост, сякаш излитахме към луната. Главата ми веднага се залепи за седалката и ръцете ми стиснаха лостовете пред мен автоматично. Чувах как до мен Хари крещи. Не знам дали бе по-изплашен от мен или просто се радваше. Въпреки че кой нормален човек ще се радва на това да получи сърдечен удар?

-Ейнджъл отпусни ръцете си и просто изкрещи. Чувството е невероятно.- не беше добра идея. Никак даже. Но нямаше да загубя нищо ако пробвам.

Накарах ръцете си просто да спрат да функционират и веднага щом се намерих във въздуха започнах да крещя. Не знам дали беше от страх или вълнение, но след части от секундата почувствах все едно нещо в мен... е доволно? Не, това не е точната дума. Бях щастлива? За първи път изпитвах нещо подобно.