Angel

Осемнадесета глава

Нещо ставаше с мен. Цяла нощ не можах да заспя. Та аз имах вече гадже. Истинско гадже.

Не знаех какво трябва да правя. Как трябваше да се държа с него от сега нататък? Трябваше ли да го целувам? Ами ако искаше нещо повече?

Реших, че днес денят ще е различен, за това се настаних на един от наскоро откритите от мен градински столове и просто гледах. Задният ми двор наистина беше хубав. Щеше да е още по-добре ако имаше и някакви цветя в него. Но това означаваше грижи, а аз не можех да ги осигуря.

В себе си държах тетрадката, в която пиша песните си. Все още се чудя как изписах половината страници за една нощ. Думите просто не спираха да излизат и трябваше по някакъв начин да ги запиша.

Чух звънецът на входната врата да звъни и тръгнах с бавни крачки към него. Сигурно беше Хари. А дори и да не беше, пак нямаше да бързам да отворя.

Учудващото беше, че навън нямаше никого. Излезнах леко, за да надникна, но все едно ми се бе причуло, че някой звъни. Може би полудявах, крайно време беше.

Затворих вратата и тръгнах пак към задния си двор. Тъкмо престъпвах с единия крак навън, когато...

-Добро утро.- Хари тъкмо влизаше в къщата.

-Боже!- извиках. Тръгнах назад, преплитайки краката си и за малко да падна на земята, ако не бяха бързите му рефлекси. Хари хвана ръката ми, а другата си уви леко около кръста ми.- Никога повече не прави така.- бързо се измъкнах от него. Сърцето ми препускаше.

-Съжалявам. Да ми беше отворила.- оправдания.

-Отворих, но теб те нямаше.- не може да успори този факт.- Имай малко търпение.

-Не мога.- тръгна към мен и ме прегърна силно. Ами сега какво трябва да направя?- Липсваше ми.- сърцето беше ли възможно да се спука? Защото мисля, че моето току-що го направи. Накарах ръцете си също да се увият около него, бавно. Така ми изглеждаше правилно. Или не беше?

Когато почти ги увих около тялото му, усетих как лекичко трепна. Да не би да го отвращавам?

Бързо се пуснахме от прегръдката, но за мое голямо учудване усмивката на Хари бе станала по-голяма. Сега забелязах, че не беше с неговите слънчеви очила. Носеше само една бяла тенска и къси дънкови панталони. Имах предчувствие.

-Имам изненада за теб.- едната му ръка тръгна към задния джоб на дънките.

Инстинктивно се отдръпнах назад. Споменът как другите мъже правеха същите движение и изричаха същите думи, ме караше да настръхвам. През погледа на Хари видях как нещо като изкрица на ярост минава, но бързо изчезва. Явно е разбрал действията ми.