Sᴇɴꜱɪᴛɪᴠᴇ ꜱᴘᴏᴛꜱ|| Tᴀᴇᴋᴏᴏᴋ

//five:jealousy//

- Техьонг, какво по дяволите е това?

Чонгкук взе малкото листче и го разметна най-демонстративно пред лицето на приятеля си.

-Дадоха ми го пред магазина, от който си купих алкохол.- Техьонг отговори спокойно. Това беше и истината. - Забравил съм да го изхвърля.

-Да, и точно за това си го сложил до домашния телефон. Колко удобно, няма що! - продължи разпалено по-малкия.

-Забравил съм го тук. Успокой се.

Последното не трябваше да го казва.

Правило номер 1 в ненаписаните правила за връзки: Никога по време на спор не казвай на половинката си да се успокой. Шансовете това да стане са нулеви, а и е твърде възможно положението да се влоши.

В случая на Техьонг и Чонгкук винаги се случваше второто.

-Не, идиот такъв няма да се успокоя. Не е нормално да искаш да спиш с някакви курви, но не и с мен!- по-малкият вече викаше.

-Не съм спал с абсолютно никой, тъпако!

-И очакваш да ти повярвам ли?

Техьонг се ядоса и извади телефона си. Отвори списъка с набирания и подаде устройството на Чонгкук.

Обажданията от вчера бяха само към него.

-Както и да е. - отвърна недоволно Куки, обземайки го чувство за вина.

Можеше поне да се извини, но така и не го направи.

Двете момчета излязоха от апартамента и отидоха до магазина без да си проронят и дума повече.

Тишината между тях не беше онзи приятен, успокояващ вид тишина. Те беше напрягаща и неловка, съвсем неприсъща за двойка, която е заедно от 3 години.

Целият им разговор в магазина протече горе-долу така:

Влязоха.

Чонгкук попита Техьонг дали да всеме голяма или малка количка. Стигнаха до извода, че се нуждаят от малка.

Взеха количка за пазар.

Напълниха я с неща, който им бяха необходими.

Техьонг попита Чонгкук дали има нужда от още нещо, а той отвърна с "Не".

Отидоха до касата.

Докато Те нареждаше покупките, за да ги сканира забеляза как гаджето му флиртува с продавача. Или поне така му се стори.

Обзе го чувство на ревност.

Техьонг погледна Чонгкук остро и точно в този момент Кук и продавача си размениха оше няколко приказки, а непознатия даде на гаджето на Техьонг някакво листче с числа. Телефонен номер.

По-големия усети изгарящо желание да забие главата на мъжа в скенера за продукти. Нямаше право. Чонгкук също нямаше, но Техьонг не можеше да си представи как наранява своя Куки.

И въпреки това изпитваше нужда да му се развика. Но не каза нищо. Не беше в позиция да казва каквото и да е.

Чонгкук се възползваше твърде добре от слабите места на гаджето си. До толкова, че вече не знаеше кога да спре. Беше изгубил контрол над себе си. Може би вече не искаше вниманието на Техьонг. Може би просто искаше нечие внимание.

Не мина много време докато двете момчета се прибраха вкъщи. Първото нещо, което Чонгкук направи след като с Техьонг разопаковаха покупките беше да извади телефона си и да пише на продавача, чието име беше Чангкюн.

Те най-накрая реши да наруши тишината, която ги беше обърнала:

-С кой си пишеш? - престори се на приятно разсеян по-големия.

-Един приятел.

-Аха. Да не е онзи от магазина? - продължи захапливо Техьонг.

-Същия.

В тялото на Те отново се намести онова чувство на вина, последвано от въпроса "Аз не съм ли достатъчен?". Този въпрос мъчеше Техьонг винаги щом положението станеше напечено. А сега той искаше да забие телефона на Чонгкук в земята.

-Спри да му пишеш! - по-големият повиши тон. Прозвуча като заповед.

Чонгкук най-после вдигна очи от телефона. Погледът му се пресрещна с този на гаджето му:

-Накарай ме.