Sᴇɴꜱɪᴛɪᴠᴇ ꜱᴘᴏᴛꜱ|| Tᴀᴇᴋᴏᴏᴋ

//seven:disintegration//

-Мисля, че трябва да се разделим, ТеТе.

Сърцето на Техьонг се сви, щом чу тези думи. Не знаеше какво да стори.

-Ако това е желанието ти. - отвърна тихо той, изправяйки се, за да се облече. - Ще се изнеса утре, след работа. Преди да се върнеш няма да ме има.

-Ще се изнесеш? - Чонгкук се изправи в седнало положение, обувайки боксерките си. В гласът му се долавяше доза недоумение. - Техьонг, апартамента е твой.

-Не мога да те оставя на улицата, Зайо. - Те усети бучката в гърлото си, щом изрече прякора на Куки. Вече трябваше да спре да го нарича "зайо". Нямаше това право. - Въпреки, че се разделяме аз държа на теб изключително много и знам как се държаха вашите с теб, когато живееше при тях.  Не мога съзнателно да те пусна да се върнеш там.

Чонгкук се сви леко. Не знаеше как да отвърне. Изпитваше вина. Огромна и разяждаща.  Та Техьонг му беше казал колко много го обича само преди секунди и сега Кук разбиваше сърцето му. Беше жестоко и определено не беше отношението, което по-големия заслужаваше. И двамата бяха наясно с този факт, но и двамата търпяха глупавата ситуация, в която се намираха.

-Благодаря ти, хьонг. - прошепна по-малкия.

-Да... - отново тази неловка тишина. - Мисля да си лягам, между другото.

-Тук ли ще спиш?

-Ти спи на леглото. Аз ще съм на дивана.

-ТеТе, дивана е много твърд. - запротестира по-малкия.

-Зай...-Техьонг се спря. Не може да изрича това, когато не са заедно.- Чонгкук. Не мога да спя до теб. Не сме заедно вече. Днес ще спя на дивана, а утре ще се изнеса.

-Къде ще отидеш? - попита загрижено Куки.

-Първите дни вероятно ще съм на хотел, а после ще намеря някой приятел, за да отседна при него.

-О...

Чонгкук погледна настрани. Въпреки, че беше сложил край на връзката си с Техьонг изпитваше изключителен прилив на неприятни емоции, заради факта, че Те ще остава у приятел.

Повече нито един от двамата не каза нищо.

Техьонг отиде до дивана във всекидневната и легна там, завивайки се с декоративното одеало, което беше най-близо.

Момчето се загледа в тавана и позволи на няколко сълзи да паднат от очите му, въпреки че не беше типа мъже, които плачат. Стараеше се да не показва емоциите си много много.

Тази вечер нито Техьонг, нито Чонгкук заспаха.

Мисълта за това, че тригодишна, здрава връзка се беше разпаднала за секунди убиваше и двама им, но нито един не беше готов да се бори. Поне не и сега.

***

На следващия ден Техьонг не успя да се съсредоточи по време на работа. Колегите му забелязаха това и по всякакъв начин се опитаха да го разсеят от ситуацията, в която той се намираше. Без успех.

Същата вечер той се беше изнесъл от общото жилище. Дори беше оставил ключа на приятеля си, тъй като според него нямаше да му трябва.

Чонгкук беше сам и не знаеше как да се справи с това.