*Гл. Т. Сейон*
Бях седнала на един от столовете в двора ми. Чух вибриране от телефона ми, който беше на масичката. Имах съобщение. Не от кого да е, ами от Кук. Съобщението гласеше:
Кук: Свободна ли си? Ако да, искаш ли да излезем?
Не бях сигурна какво да отговоря. Все пак той не знае коя всъщност съм. Не мисля и да му казвам засега. Първо ще го опозная повече отколкото тя ми разказваше за него. Но ме беше страх, ако се влюбя в него? Щях да я предам. Както и него.
Аз: Да, свободна съм. Кога и къде ще отидем?
Кук: Ще бъде изненада 😊 Къде живееш?Неочаквано бързо ми отговори. Дадох му координатите, след което ми каза в колко часа ще дойде. Нямах много време, затова влязох вътре да се приглася.
За тоалет си приготвих светлосини дънки леко подгънати открая, които са цепнати по колената, и бял топ. След като се преоблякох отидох на тоалетката, която се намираше почти посредата на стаята ми. Реших косата ми да е пусната понеже не обичах да я връзвам на опашка. Взех машата и насуках няколко кичура, така че да бъде леко вълниста косата. Сложих си малко парфюм. И май бях готова. Оставаше половин час, докато дойде. Реших да си пусна някой филм. Взех лаптопа, проснах се по корем на леглото и започнах да търся. Най-накрая намерих. Пуснах го и започнах да гледам.*****
Спрях филма като видях колко е часа. Той трябваше да е тук точно след десет минути. Отидох в хола, за да чакам там да звънне на звънеца. Поне предполагах, че така ще направи.
Видях, че телефона ми звъни. Беше той. Вдигнах.
-Здравей. Какво правиш?-попита ме. Странно. Не е ли дошъл?Отидох до прозореца, който се намираше точно до входната вратата. Надигнаха щорите и видях много лъскава кола близо до къщата. И при това явно доста скъпа. Ама това да не би да е той??
-Чейон? Какво става?
-Чейон ли? Ъмм.. така де.- леле без малко да се издам.- Ти къде си?
-Бизо съм до теб.- затвори ми. Тогава видях, че от колата излиза някой. Беше облечен с бяла тениска с малък червен надпис на нея и тесни черни дънки, които идеално подчертаваха бедрата му. Да призная, стояха му секси. Държеше нещо зад себе си. И едва сега забелязвам лицето му. Това е той.
Веднага си обух белите converse кецове, сложих си чантичката на рамото и излязох. Бях зад входната врата, а той се приближаваше до мен все повече и повече.
-Красива си!-направи ми комплимент като ми подаде голям и красив букет от рози заедно с.. ШОКОЛАД! Вече обичах това момче.
-Б-благодаря! Букета е красив. Както и шоколада.- засмяхме се двамата. А аз естествено не забравих да се изчервя. Но какво да направя. Той би разтопил всяка една мацка.
-А аз не съм ли красив?- господин надувка.
-Нее. А сега да вървим.- тръгнах, но за момент се спрях. Забравих да го попитам от къде има тази кола.
-Ти всъщност...Тази кола твоя ли е?
-Да, защо?
-Не мислех, че си от богатите.
-Баща ми е бизнесмен, но не сме много близки с него.
-Тогава защо работиш в онзи бар?
-Заради баща ми, направих една глупост.
-Ахам.
-Е, да тръгваме?- подкани ме той
-Разбира се.

YOU ARE READING
• MAFIA•
FanfictionДали той ще успее да спаси своето момиче от детството си, или не... Ще разберете ако четете.