Sᴇɴꜱɪᴛɪᴠᴇ ꜱᴘᴏᴛꜱ|| Tᴀᴇᴋᴏᴏᴋ

//ten:second chance//

- Дай ми втори шанс. 

Чонгкук се стъписа и погледна Техьонг объркано. Не знаеше как да отговори. Искаше го, но го беше страх да започне връзката отново. Ами ако не беше както преди?

-Не. 

- Защо? - попита по-възрастния разбито.

-Защото ти пак ще избираш работата си пред мен. 

-Куки, аз напуснах преди 2 седмици. В момента си търся нова.

-Наистина ли? Но защо? Ти обичаше работата си.

- Да, обичах я, защото ми носеше пари. И въпреки това тя не ме прави щастлив, за разлика от теб.

Кук усети как сърцето му се стопява леко. Топлина обзе тялото му и по бледите му бузи изби руменина. Никога преди не му бяха казвали толкова мило нещо.

Истината беше, че Техьонг също знаеше най-слабите места на Чонгкук. Може би това правеше връзката им специална за тях двамата.

-Аз... Може и да опитам. Ако наистина и ти го искаш.- усмихна се топло Куки.

Те изпита огромно облекчение. Облегна се назад на твърдия стол и се засмя радостно. Най-накрая се чувстваше истински щастлив от месец насам.

- Ще се върнеш вкъщи, нали, ТеТе? Без теб е много празно и самотно.

-Разбира се, че ще се върна. Няма да остана да живея при Хьонгуон, я!

Двете момчета се засмяха по детски.

***

Още същата вечер Техьонг пренесе багажа си и вече беше обратно у дома си. 

-Нищо не е мръднало от както си тръгнах.- отбеляза той, изненадан.

-Избягвах да седя много вкъщи, защото си спомнях за теб и ми ставаше мъчно. Но сега, когато си тук е по-добре и ще е разхвърляно. 

Те се усмихна и хвърли куфара си на пода в спалнята. Нямаше намерение да разопакова багаж, поне не сега. Искаше да обърне внимание на Чонгкук. Вече беше научил урока си. 

-Искаш ли да гледаме филм?- попита развеселено той.

Чонгкук кимна ентусиазирано и се хвърли на дивана в хола, включвайки телевизора. След малко и Техьонг се намърда до него.

- Това е моето любимо място.- заяви категорично той.

-Да, това е най-меката част на дивана все пак.-ухили се по-малкия.

-Голям си глупчо,  наистина. Говорех за мястото ми до теб.-Те започна следващото си изречение, говорейки все едно е някакъв професор или нещо от сорта.- Аз лично бих седнал и на остри камъни, които да ми срежат задника, стига ти да си до мен.

-Това беше твърде романтично изказване. Подмазвач.- по устните на Чонгкук заигра онази чаровна усмивка, в която гаджето му беше толкова безнадеждно влюбен.

-Ама си е самата истина.

Чонгкук се усмихна и легна върху гърдите на Техьонг. Чуваше дишането и пулса му. И двамата се чувстваха изключително спокойни в момента.

По-големият прокара пръсти през косата на приятелят си и започна да си играе с нея. Беше съвършено мека, сякаш направена от коприна.

-Липсваше ми.

-Ти на мен също, Тете. Обичам те.

-Аз теб също.- Те остави мъничка целувка на главата на Чонгкук. Устните му бяха меки и топли, а Чонгкук който усещаше това се опитваше да извлече всяко удоволствие от този момент. -Обещай ми повече да не се караме за такива глупости.

-Обещавам.- прошепна нежно Кук.

Двете момчета потънаха в мълчание, но и то им беше достатъчно. Може би най-слабото място на Техьонг беше самият Чонгкук, както и обратното. Точно тези техни слабости  правеха любовта им по-сладка за тях самите.

А какво са хората без своите слабости?

КРАЙ.

-----------

A/N: Посвещава се на една от най-близките ми приятелки. Честит рожден ден, слънце, обичам те и не спирай да си толкова добър, прекрасен човек! Искрено ти пожелавам много здраве, късмет и сбъднати мечти! <3