Бях попаднала в черна дупка. Всичко бе тъмно. Придвижвах се на някъде с цел да се допра до нещо, но безуспешно. Пред очите ми се появи малка бяла светлинка. Малко по малко започна да се уголемява. В голямата бяла светлина се появи силует, който се приближаваше. Някрая се изясни. Беше момиче с ангелски крила. Черни англелски крила. Беше като дявол. Имаше тъмна коса и пъстри очи. Цялата беше облечена в бяло. Това беше Чейон. -Чейон?- знаех, че беше тя, но бях много учудена. -Радвам се да те видя отново след толкова години, близначке.- все същия ѝ нежен глас.- Защо го правиш? -Кое?- попитах с притеснение. -Защо си играеш с него, Сейон? Трябва да му кажеш. Ако не побързаш той ще разбаре за всъщността ти сам. -А-аз просто.. -Мазохистка ли си? Харесваш го, след това ще се влюбиш и накрая и двамата ще сте крайно наранени. Не бъди глупава! Тя се изпари, както и светлината. Отново останах сама в тъмнината с насълзени очи.
Събудих се задъхана със сълзи на очите. За първи път я сънувам. -Липсваш ми Чейон!- започнах да плача.
Стоях в леглото с телефона ровейки се във фейсбук вече от десет минути. Изгасих телефоната и го оставих. Обмислях как и кога да кажа на Кук. Щеше да ми е адски трудно, но нямаше как.
*Гл. Т. Кук*
Преди малко бях в офиса на баща ми, за да ми уреди някое художествено ателие, което изглеждаше така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Сигурен бях, че ще ѝ хареса. Взех телефона и набрах номера ѝ. -Ало?- чу се звънливото ѝ гласче. -Ало, къде си?- попитах. -На центъра. Защо? -Ще те взема. Стой там.
Разбрахме се къде да ме чака, след което се качих в колата и потеглих. Паркирах колата. Слязох от нея и я заключих. Отидох до мястото, където се разбрахме тя да ме чака. Видях я, но тя беше права с гръб към мен. Приближавах се до нея с много бавни крачки и колкото се може по тихо. Стигнах до нея. Протегнах ръцете си направо към тялото ѝ и я сръчках. Тя подскокна обърна се бързо, усетих как дясната ми буза запари. Този шамар си беше наистина силен. -Боже Куки! Съжалявам, просто инстинкт за самосъхранение. Не трябваше да ме стряскаш. -Няма нищо, вече ще знам. Имаш доста силен замах, като за момиче.- засмяхме се и двамата.
