• ＭＡＦＩＡ•

7. In the trap. The game will continue

*Гл. Т. Кук*

Бяхме вътре в къщата. Претърсихме абсолютно всички стаи, но никъде я нямаше.

-Ами сега?- казах отегчено.
-В мазето??- предложи Сейон.

Погледнах я с обнадежден поглед тя да е там. Веднага се насочихме към мазето. Слязохме по стълбите. Видяхме отворена врата. Влязохме вътре, но нямаше никой. Надеждите ми умряха.
-И тук я н...- силен трясък ме прекъсна. Вратата се затръшна.
-Това трябва да е шега.- каза съркастично Сейон.
Избухнаха истерични смехове.
- Хайде миличка, кажи "Здравей" на любимия ти Куки.- каза през смях баща ми. Презирам този човек.
-Защо го правиш баща ми? Дори ме е гнус да те наричам баща, толкова си ми станал противен. Защо въобще правиш това с Чейон от самото начало. Защо ни го причиняваш?

*Гл. Т. Чейон*

Този глас на Кук накара сърцето ми да бие начестено. Не трябваше да се осъмнявам в него. Той явно още ме обича. Ще направя всичко възможно да се освободя от баща му и Кай(прякора на Джонгин) всички от компанийката наркодилърчета си имаха прякори.
-КУКИ!- извиках.
-Чейон!- каза Куки толкова спокойно. Сълза се стече от окото ми. Втора сълза. Трета сълза. Вече се бях разплакала. Този идиот Кай изтърка сълзите ми. Така злобно го изгледах, чак той се учуди от къде изкарах тези очи. Досега не съм посягала на Кай. Той е изрод, затова може да ми причини всичко.

*Ретроспекция*
Кай влезе в стаята ми с подла усмивка. Очите му бяха зачервени. Усещаше се алкохола. Беше пиян. Държеше малко ножче в ръката си. Изплаших се много, защото той идваше към мен с това ножче. Станах от леглото. Започнах да ходя на някъде, докато мислех как да се измъкна.
-Няма на къде да ходиш, красавице.
-Разкарай се от мен!- извиках му. Опитах се да избягам, но той хвана здраво ръката ми. Имах чувството, че всеки момент ще експлодирам. Той ме метна на леглото и ме държеше с едната си ръка. Той бе по силен от мен. Нямах шанс. Започна да реже с ножчето по ръката ми нещо. Аз се гърчех от болка.
-Това да ти е за спомен от мен, сладур.
Кай излезе от стаята. Видях какво е направил с ръката ми. Беше написал първата буква от името си на корейски "ㅈ"(Дж) и първата буква от прякора му "ㅋ"(К). На следващия ден той се погрижи за това да не останат белези, но уви, не се получи много.
*Край на ретроспекцията*

Бях се замислила дълбоко, но издърпването на Кай ме накара да се върна в случая. Излязохме от къщата. Влязохме в колата на Кай. Караха на някъде, но не знаех къде.
-Утре продължава играта с Кук. Ще го накарам да стане безчувствен към другите. Ще го направя убиец. Ще последва съдбата на баща си.- каза бащата на Кук през смях. Винаги така правеше. Винаги е бил високомерен. Но това, което каза за Куки не вярвах, че ще стане. Аз познавам Кук много добре. Той няма да стане като баща си.- А ти малка Чейон, ще останеш жива, не се безпокой!- отново смеха му се изтръгна от устата му.

•••••••••••••••••••••••••••••••••

Благодаря на Supremegirl_ че ми помогна за идея!