9. Together again after so many years

142 11 5
                                    

*Гл. Т. Чейон*

Събудих се от някакви гласове, идващи от долния етаж. Чух гласа на Кай и на още други момчета, които не ми бяха познати. Чух, че си казаха по едно "Чао" и настана тишина. По стълбите се изкачваше някой. Стъпките се приближаваха до моята стая. Направих се, че спя. Вратата се отвори.
-Спиш ли?- беше Кай. Бях с гръб към него и нямах намерение да се обръщам или да му отговарям.- Сега ще ти напиша бележка.

Хм, май ще излиза някъде. Но просто предположение, което ми се искаше да стане. Исках да остана вкъщи сама и да мисля план как да отида при Куки. Когато бяхме деца той направи гараж в като свой собствен дом. Там се събирахме двамата и дори и с други приятелчета. Предполагам все още посещава мястото. Обаче ми се искаше да се свържа някак си с него. Ще го мисля после. Чух, че вратата се затвори. Обърнах се внимателно на другата страна с леко отворени очи. Нямаше го. Очите ми се разшириха, махнах завивката от себе си и изскочих от леглото с голяма радост. Но може и да не съм сама. Облякох си набързо един чисто бял широк анцунг, бял прилепнал потник и вързах косата си на опашка. Излязох от стаята си и започнах да претърсвам цялата къща. Никого нямаше. Отидох в кухнята да си направя закуска. Видях нещо, което не очаквах. Телефона на Кай. Явно го бе забравил. Хрумна ми, че може да има записан номера на Кук. Влязох в контактите и започнах да търся. Търсих, търсих и не намерих името му.

След като си изядох филийките, мислех как да се махна от тук. Първо ми дойде на ума да потроша прозореца в хола и да изляза през него, но......не. Мисли, мисли, мисли мозъче......... Аха! Сетих се!

****************

Ходих напред назад в хола в очакване да видя колата на Кай. Ще хвърча от радост, ако плана ми проработи.
Колата на Кай идваше. Паркира я. Слезе от колата и тръгна към къщата. Отидох да взема чая си и седнах на канапето.
-Здравей, слънце! Какво правеше докато ме няма?- изглеждаше доста весел. Страхотно! Метна ключовете на канапето и се настани до мен.
-Нищо интересно. Искаш ли да ти направя чай?
-Да, може.

Станах и отидох в кухнята да му направя чай. Докато ходих до там, ехидната усмивка не слизаше от лицето ми. Планът щеше да проработи! Докато правех чая, сложиш приспивателни. Когато Кай заспи в дълбок сън, ще взема ключовете и ще изляза. Приготвих чая. Взех чашата и я занесох на Кай
-Заповядай!
-Благодаря!
Седнах до него. Тръпнех в очакване да изпие цялото.
-Има някакъв страничен вкус.- възмути се той.
-Да... от чая е сигурно и моя беше така.

• MAFIA•Where stories live. Discover now