el falso asistente || hyuckmin

◐

Двете момчета се разхождаха из улиците на града, а Джемин го дърпаше след себе си към всяко малко магазинче за сувенири.

- Джемин, ще кажеш, че никога няма да идваме в Япония отново, защо купуваме всичко това?! - измрънка Донгхюк.

- Чакай малко, дано не сме забравили нещо. - Нана спря и се замисли, гледайки към чантичките в ръцете им. - Взехме шапка за Марк, магнит за Лоло, гривни за Джено и Ронджун и тениска за Сънг.

- Тениската е глупава - коментира Донгхюк. - Джисънг вече не е малък, няма да носи това.

- Аз пък мисля, че тениската с патето е сладка - изплези му се Нана.

- Защо просто не си я задържиш, а да вземем на Сънг нещо друго?

- Не - отказа той. - Ела, да отидем там.

Джемин сграбчи ръката му и тръгна към поредния магазин.

- Джемин - изкрещя Донгхюк и отскубна ръката си, - каза, че излизаме да ядем. Похарчихме почти всичките си пари за тези неща, какво ще правим?

- Говори по-тихо, искаш да ни забележат ли?

Още преди да е изрекъл тези думи, група момичета ги видяха и една от тях посочи с ръка в тяхна посока.

- О, не - проплака Донгхюк.

- Бягай! - Нана отново хвана ръката му, почвайки да тича.

- Знаеш ли къде отиваме изобщо?! - задъха се Донгхюк след него. - И знаеш колко мразя да тичам, нали?!

- Просто ме следвай!

Момичетата пищяха зад тях, а двамата тичаха с все сила. Джемин изневиделица го дръпна в една тъмна уличка, надявайки се групата да не ги забележи. Той скри Хечан зад гърба си, гледайки към осветената част. Момичетата профучаха покрай тях и продължиха напред, а Джемин си отдъхна.

- Господи, реших, че пак ще искат снимки - каза той през смях.

Донгхюк дишаше тежко до него, осъзнавайки, че той все още държи ръката му.

- Ще ме пуснеш ли? - проговори Хюк.

- Какво? - изглежда Нана едва сега разбра, че го държи и освободи китката му.

- Благодаря. Знаеш ли как да се върнем обратно в хотела?

- Все ще намерим начин. Но нека първо хапнем, м?

Донгхюк кимна и стомахът му изкъркори.

***