🥀1🥀

73 14 2
                                    


Беше петък вечер в дома на семейство Пак. Шестнадесет годишният Чонгкук играеше на Overwatch четвърти пореден час. Брат му, Джимин, който бе с две години по- голям си лежеше на леглото. Родителите на Чим и Куки влязоха в стаята им.

- Момчета имаме новини.

- Какви?-попита Чим. Кук беше със слушалки и не чуваше. Баща им отиде и изключи компютъра от контакта.

- Какво?- попита Куки. Чим ги гледаше.

- Куки пак ли играеш на тази безсмислена игра?- опрекна майка им.

- Мамо още ли гледаш онези безсмислени серияли?- заяде се Куки и баща му му даде пет, докато майката ги гледаше злобно.Бащата каза:

- Искахме да ви кажем, че заминаваме за месец, отиваме в Япония, но този път няма да можем да ви вземем.

- Защо- попита Джимин.

- Защото сме с друга фирма, няма да има място- отговори бащата.

- Оу и ще ни оставите сами- усмихна се Чими.

- Всъщност сме ви намерили бавачка-каза бащата.

- Б-бавачка? Татко ние да не сме деца?

- Не но сте тинейджъри и всички помним последнияпът в който останахте сами.

- Но после платихме за щетите!-отговори осемнадесет годишното момче.

- Идеята беше на хьонг- защити се Чонгкук.

- Не беше моя- отвърна Чим.

- Напротив- Куки се направи на невинен.

- Аппа, идеята не беше моя, не лъжа!-защити се Чим.

- Както и да е имате бавачка- отговори бащата.

- Well Shit- изруга Куки.

- Чонгкук езика- скара се майката.

- Нищо не съм казал- защити се най-малкия.

- Как се казва? - попита заинтересован Чим.

- Юнки.

- Юнки?-повтори момчето.

- Да- каза бащата.

- Момче ли ще е-жзаинтересова се Джимин. Бащата кимна в отговор.

- Ухаа, ще бъде забавно- добави Чим, а същото време Куки още се правеше на невинно ангелче докато Джимин го гледаше.

- Джимин не искам мърсотии!- скара се бащата.

- К-какво?- направи се на приятно разсеяно розовоглавото момче.

- Приемам ориентацията ти, но може да вземеш пример от брат си...Виж го колко е кротък и не се занимава постоянно с неприятности като теб.

- Ти така си мислиш- прошепна.

- Какво?

- Не, нищо- отвърна Джимин.

- Добре....- с това родителите на двете момчета напуснаха стаята.

Историята пишем с CryBabyKookV

피Where stories live. Discover now