Ｇｕｃｃｉ Ｄｅａｔｈ ／／ ｍｉｎｈｙｕｎｇｗｏｎ／／

ʙᴇɢɪɴ/ᴇɴᴅ.

                     ________________

Много от хората ще си кажат, че животът ми е мечта.

Много от хората ще си кажат, че живот като моя е лесен.

И много от хората ще кажат, че биха искали живот като моя.

Но истината е че си нямат понятие на какво е подложен моя "живот като по филмите".

Защото всички виждат тази красива представа, която медиите са си създали за мен.

Която са окрасили с гирлянди от нанизани лъжи.

Как известният и един от най-успешните модели Че Хьонгуон е в разцвета на младостта и щастието си, как ежедневието му е изобилие от радост, богатство и успехи.

А това е най-важното за един човек, нали?

Всичко това, обаче е една заблуда, една обвивка, която е загърнала истинската ми същност.

Когато всички светлини и прожектори изгаснат, когато камерите се изключат и когато всички хора ги няма оставам само аз.

Истинското ми аз.

Едно самотно, тъжно, неуверено момче. Обкражено от всичките си страхове, слабости и неуспехи.

И единственото нещо, което е с мен е огромният товар на неспиращата ми депресия, която никога не ме напуска.

Искаше ми се да съществуват такива хора.

Каквито и усилия да полагаш да ги изгониш, те да ти се изсмиват в лицето и да ти казват:

"Никога няма да те оставя, приятел."

Уви в моя живот само депресията прави така.

Някои дни са по-леки, някак си успявам да се изправя пред медиите, да се усмихна фалшиво и да се престоря на щастлив, удволетворен от дейностите и от самия себе си.

Но някои дни биват по-тежки от всякога.

Нямам енергия, дори да помръдна и да се изправя от леглото, пък какво остава да се срещна с всички тези престорени хора в моята индустрия и да водя разговори с тях.