Long Life.

1

Кой век е сега??20?21?

Двадесет и първи е.Когато си живял колкото мен вече всичко ти се слива.Дали е понеделник,дали е събота?Няма значение,сливат се.

Дали е 1870-та или 2010-та.Времето лети,работата не чака и не пита дали си готов или не.Никой не те чака да се влюбиш,да имаш деца,живот.

Не се замислих,когато приех.Всъщност имах ли избор изобщо?Някой попита ли ме какво искам?Бе толкова отдавна,че вече не си спомням.

Сега като се замисля тук преди много години,колко много да са?2-3 века?

Не си спомням града даю беше толкова голям.

Огледах се през прозореца на таксито.Радвам се,че заминихме конете с коли.Много по-удобно и по-бързо е,пък и шанса да те уцелят със стрела в гърба е нулев.

Щом платих на жената в хотела и взех ключа си се насочих към асансьора.Писна ми все едно и също.Отивам си в стаята,къпя се,занимавам онези надървени идиоти,които не могат да си намерят и една приятелка,плащат ми,обличам се и излизам на лов.

Поне намерих този сайт,от който мога да изкарвам пари,без да се налага да хипнотизирам хората по банките да ми дават.Чувствам се,някак по стойностен гражданин.Ако моето може да се нарече стойностно.

Щом влязох в стаята хвърлих сака си и съблякох дрехите си.Влязох в банята и пуснах водата.Отмих малкото кръв по тялото ми,останала от преди няколко часа.Мамка му,въпреки че се опитвам да не се изцапам вся пак ме е напръскал.Върколаци,какво да ги правиш.

Хвърлих се на леглото и взех лаптопа си.Влязох в сайт и отворих един чат.

"Здравей скъпа?какво можеш да ми предложиш?"

"Какво искаш да видиш скъпи?"

Как мразя да -правя така.

"Пусни ми камера."

Радост за ушите ми.Поставих лаптопа си на нощното шкафче и натиснах иконката за видео разговор.Имах малко време да се наместя преди поредният малоумник да се включи.

-Здравей секси!-чу се глас след секунди.

Помахах леко,но не казах нищо.

-Завърти се,да те огледам.

Направих казаното от него.

-Лал скъпа имаш много бяла коса.

-Не ти ли харесва?-попитах.

-Харесва ми,но е някак странно.

-Не ти ли харесват странните момичета?-прекарах ръце по корема си и стигнах до сутиена си.

-Ако са като теб скъпа,разбира се.

Направих няколко крачки напред.Наведох се леко,но все пак не показах лицето си.

-Мисля,че за днес ти стигна гледката.-изрекох спокойно.

-Но как така едва сега започнахме.-протестира момчето пред мен.

Наведох се,за да се види лицето ми.

-Какви са тези очи!-почти изпищя той.

-Ще внесеш в сметката ми хиляда долара,без въпроси.-Изрекох.

Знаех си,че се бе загледал в очите ми,всички правят така.Затворих видео разговора и почаках.След секунди телефона ми извибрира.

Отворих съобщението гласящо,че в сметката ми са постъпили хиляда долара.

Нямах намерение да го хипнотизирам,но не ми се занимава.Някак на чат нещата бяха много по лесни и интересни.

А защо реагира така ще попитате или защо косата ми е чисто бяла?Просто е.

Още преди да се родя родителите ми са ме обещали на един вещер,който е спасил баща ми от сигурна смърт.

И като кажа вещер не си представяйте мъж,който се занимава с отвари и магии и носи роба.Не.Това е за магьосниците.Ние не се занимаваме с тези простотии.По скоро си ни представяйте като професионални убийци.Убиваме всичко това,което вие сънувате в кошмарите си.

Та щом съм се родила този вещер на име Гералд е дошъл и ме е отвел.На практика съм му принадлежала.

Обучи ме.Преминала съм през какво ли не.Имаше още едно момче,но то не оцеля.Заклинанията го смазаха.Буквално.

С овладяването на заклинанията и попиването на магията в мен косата ми,веждите миглите станаха снежно бели,а очите ми станаха котешки,заради отварите,които пиех.

Тези неща са ми докарвали много проблеми във времето.През средновековието ме викаха за какво ли не,но въпреки това няколко пъти се опитваха да ме изгорят на клада,защото съм се занимавала с вещерство.

Милите.Вещиците бяха сред тях и никой не можеше да ги разкрие.Църквата претендираше,че знае всичко,но горките,не знаеха нищо.

Но рискът на професията,нали така?