Експериментът

Глава 1

Цялата история е хипер странна и започва хипер скучно и нормално.
Месец преди да свършим прекрасното училище, аз Хейла реших да се опитам да си оправя уж хубавите оценки. Всички сме го правили... Ставам от леглото, взимам си душ, закусвам на две на три , обличам каквото ми падне ( не бях много по кокетничеството пък и не се гримирах) и тръгнах към училище с "голямо удоволствие". Тук в
Уиндърлуд имаше само едно училище,все пак беше малък град. От нас до гимназия Уин беше около 5/10 минути. Единственото хубаво там беше моята компанийка.
Влизам в стаята, хвърлям чантата на чина и поглеждам на кръв госпожа Стоун. Мисля че и стана ясно че не искам да ме закача следващите 40 минути. Аз седя сама разбира се, да има повече място да си поспя. Зад мен е Пейтън, моята най-тъпа но и добра приятелка.
-Ей глупачке - бута ме по рамото - учила ли си по нещо за днес? Някво домашно да си писала?
-

Все едно не я познаваш - подшушна и Кайл - ако тя е учила по нещо ще се прекръстя .
Кайл беше един от малкото хора които ме разбират. Познаваме се от малки. Казвам му всичко. Не , не го харесвам. До сега не съм имала приятел и не ми е е приоритетите. В момента мисля само как да застана удобно и да заспя.
- Въобще не знам къде съм ти за учене ми говориш -измрънках аз и продължих дрямката си.
Часът свърши - време за цигара навън. Винаги на едно място. Там се събираха най - големите тъпаци на света - моите приятели.
- Хейла дай една цигара насам - провикна се Бен
- Муфтаджия - засмя се Ела
Аз бях добър човек попринцип, но днеска нещо не ми беше ден и не му дадох
Пейтън и Кайл си говореха нещо скучно до тях . Таа това бяха хората с които прекарвах деня си. Но най често съм с Пей и Кайл.
Вярвате ли че не бях оличничка ? Нали? И аз се чудих защо... Майка ми явно не виждаше това мое учудване и постоянно се карахме за оценки. И на всичкото отгоре по - големият ми брат отличник и душата на компанията- "защо не си като брат си " Охх любимия ми въпрос.Хубаво че замина в големия град да учи, че да не ми надува главата. Не че не го обичам, напротив разбирахме се супер. Простооо сега ми беше по добре. Баща ми от друга страна ме разбираше хипер добре. Заедно ходим за риба, на къмпинг (не..брат ми не е ходил с мама на фризьор и маникюр , просто не си падам по такива неща...и сега като се замисля разбирам защо с мама вечено сме в спор)
Проблемите вкъщи са нещо обичайно. Само ме натоварваха и трябваше или да си го изкарам на най близките ми...или да се скарам с някой непознат..или просто да ми е скапано настроението цял ден. Не се оплаквах на другитие защото не ми се занимаваше, не че нямаше да получа подкрепа , но сигурно и те си имат проблеми. Не ми трябва състрадание нито съжеление. Всеки за себе си.
Аз нее съм от най красивите, нито пък ме бива с ядрената физика, но всеки с качествата си.
Косата ми беше черна,не много права , чуплива.Очите ми кафеви нищо особено,но големи с дълги мигли. Нямах идеална кожа , но мен грам не ми пукаше. Признавам бях ниска и не случайно ми викаха злобно гномче, но не се лъжете по това пак мога да сваля някоя дебела кучка.Обличах се странно, смисъл не беше стил, по скоро беше нещо като ”обличай каквото падне„. Така стига съм ви занимавала с мен . Просто си представете идеалния човек и махнете идеалното от него и получавате мен.
Пейтън за разлика от мен имаше тук таме някоя шестица. Тя беше висока и с тъмно кафява коса. Голяма сладурана. Досега си е имала 1 приятел и още го мисли. Ходих да го посдухам няколко пъти и да му засшливя 2 шамара защото беше пълна жена, но тъпите момчета, тъпи си остават. Въпреки това беше много нахакана и си я обичах въпреки всичко, споделяхме си всичко. Харесвахме почти еднакви неща. Обичахме да гледаме филми (вметка: обожавам да гледам филми, мога да седя с дни вкъщи и да гледам филми . Винаги си харесвах един от актьорите и си теглих някоя негова снимчица от пинтерест )
Такам с Пей харесвахме еднакви неща, освен 1 -супергеройте. Аз ги обожавам ,не знам защо, сигурно защото съм израстнала с Кайл и неговите терории за Костенурките нинджа и Пауър Рейнджърс.
Кайл..Кайл беше тъпото ми приятелче от малка. Винаги сме били заедно и сме се разбирали. Особено за супергерои. Той е с тъмна коса. Но очите му...ами те са кафеви с леко зеленичко и под правилната светлина тези два цвята се сливат и стават пъстри. Тоой беше голям плейбой хахах възхищавах му се. Имаше супер тяло и первектна усмивка ...всички момичета го харесваха, но най странното беше че до сега той не си е имал приятелка. С него прекарвах свободното си време , защото бяхме съседи. Нашите го харесват, пък и има куче , а аз обичам кучета. С Кайл се караме постоянно и се сдобряваме лесно, е не винаги но държим един на друг
Бен беше борец. Тренираше борба от малък ии не беше зле. Бешв висок и достаа мускулест. И той беше красавец, но беше загърбил красотата, момичета и оценки. Нямаше много свободно време от трнирвки, лагери и състезания. И въпреки това пушеше , не мога да го разбера
Ела ее може би най примерната от всички нас. Отличничка, винаги спретната , не пуши, не пие. Беше с руса коса но винаги вързана на кок или опашк. Сини очи които криеше зад големи лупи.
Та ето това са хората с които прекарвам свободното си време.
Да да знам за сега нищо интересно. Но къде сте виждали книга да става интересна още от втора глава хахах.
Ще ви заинтригува ли това че 3 седмици преди да свършим училище дойде нов ученик. Красив ученик!
Красивият нов ученик влезе в гласната стая придружен от директора. Беше доста тъмен. Нямам предвид чернокож. А самия той. Черно яке, дънки, коса. Веднага грабва погледа. Все едно е излязъл от затвора. Но пък за сметка на това беше много готин и тайнствен. Веднага започнах да си задвам въпроси за него. И част от отговорите ми ги достави директора. Казва се Питър и идва от Куинс и ще учи с нас докато не завършим. Добре обаче още се чудих, защо 3 седмици преди да свършим училище. Какво толкова е направил? Или пък защо гледа на долу сякаш е убил някого.
Сещате ли се че седя сама.. дам. Седна до мен.
—Ъм , Хейла Пауър приятно ми е - и подавам ръка. Защо? Защо го правя? Попринцим не бих го направила и бих го игнорирала ,но той се обърна и ме погледна. И край. Удавих се. Удавих се в очите му. Бяха кафеви и жълти и черни и всякакви. Не съжелих че се представих. Той ми хвана ръката много бавно, сякъш искаше да я почувствам по добре и каза с нисък тон
—Питър Уесли - и се усмихна леко с ъгълчето на устата си.
Пуснахме си ръцете и почнахме да се правим, че слушаме госпожата. Имах чувството че съм в пети клас и си търсех поводи да се обърна да го погледна. И щом се обръщах и той ме гледаше. Накрая се сдържах и го питах
— Защо те местят 3 седмици преди да свършим училище?
Той се обърна погледна ме право в очите и след това погледна якето ми и джоба от който се подаваше кутията цигари.
—Да ти разкажа на една цигара?
—Може - усмихнах се мазно аз и чаках да свърши скучния час.
Излизаме на пуш кома до училище
Бен и Ела не бяха от нашия клас. И щом излязохме Пей отиде да им каже че имаме нов ученик. Кайл също беше заинтригуван
— Това там са приятелите ми. Ела там да изпушим една и да си поговорим.
—Задължително ли е да сме при тях? Не става ли тука горе до горичката да останем? - и ме погледна пак право в очите и една тръпчинка се появи на лицето му.
— Мм да. Разбира се няма проблем.
Седим до изоставения кладенец вадя цигара и той вади цигара, свита идеално. Търся си запалката. Няма я. Забравих я в Пей миналото междучасие.
— Ъм имаш ли огъ..-преди да го кажа вече пламъка беше пред устата ми. Не ми беше за първи път момче да ми запали цигарата, но сега беше различно
—Казвай сега. Защо си тук ? -казах, и кръстосах ръце
— Ами семейни драми. Няшите се разделиха, защото баща ми е пияница и биеше майка ми и тръгнахме ей така внезапно. Трябваше да завърша все някъде хаха
— Оу.. ъъ съжелявам не знаех - и ми стана едно неловко..погледнах надолу. Сигурно не му се е разправяло.
— Е много ясно, че не си знаела, иначе нямаше да питаш. И аз не знаех че тази историйка ще я разкажа ей така на едно красиво момиче още първия ден
Леле зачервих се. Дали той видя. Ох дано не. Май май много си го харесах
— В този град всички ли така мълчат когато им се каже комплимент хаха?
—О, не.. хаха само аз -какви ги говоря боже.
Мина междучасието. Влизам в стаята . На вратата Пей и Кайл ми четат конско защо не съм била с тях и защо не съм казала къде съм или с кого. Честно казано ги игнорирах малко. Имах друго за което да мисля
Обясних им че съм била с Питър.
- Моля? Изчезнала си с новия, този който прилича на затворник - казва ми Кайл , все едно ми се кара и ме изнерви. Да близки сме си ,но мога да ходя с когото и където си поискам. Извъртях му очи и влязох в стаята за последния час - биология. Предмета, в който разбирах нещичко и там беше най-високата ми оценка 4/50, а и госпожата беше мой човек.
Пей ме погледна и направи нашия сигнал , който представляваше докосване с палеца носа...това значеше че иска вечерта да говорим. Кимнах и седнах на мястото си. Хах Питър не влезе в часа. Сякаш нещо ме дърпаше към това момче..и аз не се дърпах