ᴇᴘɪᴘʜᴀɴʏ/ ʏᴏᴜʀ ɪᴅᴏʟ /

ᴊᴜsᴛ ʟᴇᴛ ʜɪᴍ ɢᴏ

- Разкажете ми за него!

- Той е моят живот. Центъра на светът ми. Никой не може да го замени и не мога да сравнявам другите момчета с него.

- Продължете.

- Той е различен; Той е специален; Той е единствен по рода си.

- Но той е идол. Всички ние знаем чувството да представяш себе си до своя идол, как мечтаеш да бъдеш момичето, което той нарича неговото. Момичето, което го прави щастлив и за което той не може да спре да мисли.

Сведох поглед към ръцете си.

- ТИ искаш да бъдеш НЕГОВИЯ център.

- Да...

- Но ето я реалността...ти го виждаш единствено през екрана на монитора си. Ще започнеш да осъзнаваш, че ти не си специална за него, и че единственото нещо, което ти вдъхна надежда, са приятелите ти, които  ти казват колко добре си пасвате един до друг или че не бива да губиш надежда.

- Знам...

- Но ти всъщност знаеш това вече, че си просто една фенка измежду всички други.

Сълзите се стекоха по бузите ми.

- Но нека ти кажа нещо, дори ако той не е "специалния", все някога ще срещнеш този човек в твоят живот. И той ще бъде много по-специален от него.

- Не е вярно...

- Може би не можеш да си го представиш точно в този момент, но ти обещавам, че този човек ще се появи. Човекът, който ще те направи много по-щастлива от...НЕГО.

Зарових лице в ръцете си и заридах.

- Ти можеш да плачеш, когато той говори с други момичета и може да ревнуваш. Да крещиш на възглавницата си и да плачеш, докато всичко изчезне. ТИ можеш да направиш това! Разрешено ти е.

- Моля ви, спрете...знам това...

- Ти можеш истински да казваш, че го обичаш и можеш да го наричаш с каквито имена си искаш. Но не забравяй, че той също е човек. Трябва да приемеш факта, че си същата като него: Нормален човек в този голям и широк свят.

- Разбирам...

- Ти си ти, а той си е той. И двамата имате правото да живеете живота си, както на вас ви харесва. Това, че той е извън обсега ти, не го прави различен от теб!

- ДОСТАТЪЧНО!

- Не слагай него над себе си или това ще те съсипе. Никога не забравяй това....ТИ СЪЩО СИ СПЕЦИАЛНА!

Вдигнах поглед към психолога.

- Какви са последните ти думи към него?

Избързах сълзите с опакото на ръката си и въздъхнах.

- Обичам те! Но ще те пусна, защото заслужаваш да си щастлив...

И без да кажа и дума повече, грабнах горнището си и напуснах кабинета.

•••

Дълбоко в себе си....всички ние знаем това. Знам, че не съм единствената, която изпитва силни чувства към определена личност.
Но ще видите...рано или късно от цялата тази любов ще остане един болезнено-прекрасен спомен.
Обичайте себе си, преди някой друг.