Smooth criminal [one shot] [✔]

Hate or Love?

Само аз знаех, какво се бе случило в тази мрачна нощ. Само аз видях всичко с двете си очи. Само аз усетих истински болката, която заслужих след стореното от моите две ръце. Но я усетих твърде късно.

***

За жалост не можем да върнем времето назад. Затова продължаваме или сами слагаме край на нашите нишки живот.

~ a year earlier ~

- Това е синът им, господарю Ким. - заговори един от подчинените на семейство Ким, като накара младият Чонгкук да падне на коленете си пред възрастния мъж.

- Млад е. Това значи, че ще може да се справя добре с работата, която ще му дадем. - мъжът хвана с два пръста брадичката на момчето и го накара да го погледне. - След като родителите ти умряха, ще е добре ти да изплатиш дългът им.

- Те нямаше да са мъртви, ако не ги убихте. - разкрещя се Чон.

Подчиненият веднага го удари по главата.

- Мери си приказките, копеленце!

Господин Ким преглътна и вече спокоен, започна да говори отново.

- Вече ще си иконом на моя син. Гледай да се държиш добре с него.

Чон стисна силно зъбите си. Щеше да работи за някакво хлапе, което е син на човека, който уби родителите му.

***

Чонгкук работеше доста усърдно, дори и да нямаше желание да почиства имението на тези хора.

Но го държеше едно нещо и това беше отмъщението, за смъртта на неговото семейство.

Беше си набелязал мишена. Ким Техьонг. Той щеше да плати с живота си, както платиха родителите на Чон.

Както чернокосото момче, почистваше една от многото ценни статуи на господаря на това имение, две нежни ръце хванаха една от неговите. Задърпаха го към кухнята и след това спряха пред печката, на която имаше тенджера, в която нещо се готвеше.

- Млади господарю, какво правите извън покоите си? Трябва да учите, а не да се размотавате. - кръстоса ръце Чонгкук.

- Знам Куки, но ми стана доста скучно. Затова реших да се опитам да сготвя нещо. Да се упражня поне малко. - обясни момчето в своя защита.