-Джиу, прибра ли се?-вратата на стаята ми се отвори и от там се показа мама.
-Да!-кимнах ѝ, в положителен отговор. Тя ми се усмихна топло и дойде до мен. Седна на табуретката, която беше пред тоалетката ми.
- Мила ще имаме много важни гости тази вечер! Облечи се с официални дрехи!-гледах я тъпо. Защо ми е да се обличам официално?!
- Защо, ако мога да попитам?
- Защото гостите ни са важни и ще ни помогнат с компанията. А сега се обличай! Хайде!-погледнах я кръвнишки. Да, семейството ми е заможно, но аз не се гордея с това, като другите кифлички. А и не обичам официалните неща.
Влязох в банята и започнах да се събличам. Пуснах водата да се стича по тялото ми. Изкъпах се, увих се с копринената си кърпа и излязох. И впрочем забравих да ви покажа как изглежда банята ми. Със сиви стени, абе цялата ми баня е сива.. нищо особено..
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
А самата ми стая, тя пак е сива. Едната стена е сива, а другите са си бели. Леглото ми беше за двама. Розови постели го покриваха. Имаше декоративни възглавнички. На земята килимчето беше малко, но много пухкаво.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Влязох в дрешника си, който има сиви стени:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Отворих едното крило на гардероба и се загледах в роклите си. Спрях се на една от любимите ми рокли за официални празници. Тя е бежова на цвят с клончета и цветчета на нея.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Облякох я и отидох пред тоалетката си. Отворих едното чекмедже и си извадих сенките и спиралата. Сложих си леко от сенките, както и от спиралата. Прибрах нещата на мястото им, извадих пресата и я включих. Изчаках малко, за да се нагрее, леко пипнах с пръст, усетих топлината и разбрах, че вече мога да се накъдря.
След 30 минути
Бях готова. Взех телефона си от леглото и отново седнах на табуретката. Имаше още време до вечерята затова извадих книгата от раницата си. Спомних си за онова момче от библиотеката. Усмихнах се и разтворих книгата. Продължих да чета, от там, откъдето съм спряла.
-----
Някой почука на вратата на стаята ми. Стреснах се и поскочих на място. Вратата се отвори и зад нея се показа брат ми.
- Стресна ме! - отидох до леглото си и взех една възглавница, като я хвърлих върху него. Смехът му се разпространи из цялото помещение.
- Да, да.. Стига. Мама ми кара да те извикал, защото гоститу ще дойдат точно всеки момент. - звънецът се чу и ние хукнахме по стълбите. Когато видях човека, който стои пред вратата се учудих.
Здравейте! Съвсем занемарих тази кнего. Последно съм качвала миналата година. И тази глава е късичка и леко тъпичка, но просто исках да я продължа някак си. Надявам се да ви хареса.
