Our secrets

Пролог

Венеция 2014

- Ето там е почти стигнахме - каза мама.
- Ох, мамо, защо трябва да ходим? - попитах я аз.
Тя ме погледна учудена, последва кратко мълчание и след това заговори.
- Аделаида, знаеш колко е важна тази среща за баща ти. Тя ще реши живота ни от сега нататък. - след като каза тези думи майка ми въздъхна и продължи. - Знам, че ти дотегна от тези срещи, но най-накрая ще можем да се установим някъде.
- Знам, мамо, но просто мразя да ходя на тези срещи. - въздъхнах аз.
- Миличка стигнахме, моля те дръж се прилично.
- Добре, мамо обещавам, че ще се постая да се държа прилично.

Къщата беше огромна, приличаше на палат. Позвъняхме на звънеца и ни отвори възрастен господин на около петдесет години, носеше бяла риза, черен фрак, черен панталон и черни официални обувки. Предполагам е икономът на семейство Медичи.

Той ни покани да влезем, взе моето палто и това на мама, и ни отведе до една огромна трапезария. И ни каза да седнем.

Масата в трапезарията беше поне за 15 човека, а стаята беше много голяма цялата в копринени тапети с мотиви на цветя и бодливи храсти, които бяха в златно, а самият тапет беше цвят шампанско, завесите бяха наситено червени както и килимът които изпъкваше на фона на пода, тъй като пода беше от бял мрамор със златисти нотки.

След като икономът излезе аз се настаних на един стол, а майка ми седна срещу мен и така зачакахме да дойде баща ми, заедно с членовете на семейство Медичи. Докато чакахме, прислужниците започнаха да слагат най-различни ястия на масата, от които повечето доста префърцунени и изчанчени *не, че нещо просто не падам по тези неща, дори родителите ми да са уважавани в монаршеските среди, не обичам префърцунените неща*.

След няколко минути баща ми дойде със семейство Медичи.