Dark side ▪BTS FF▪

•1•

Аз съм Джънг Хана и съм на 19г. Сама съм. Семейството ми загина в пожар. Имам скромна малка къщичка, а парите ми ги дава държавата.
Ходих на купон и се прибирах късно вечерта. Реших да мина на по-пряко през една затънтена уличка. Това беше най-голямата ми грешка. Гледах си в телефона докато зад мен не чух стъпки. Огледах се и не видях никой. Продължих си пътя. Вече виждах къщата си и бръкнах в чантата си, за да изкарам ключовете си. В този момент усетих ръка на устата си. Опитах се да извикам, но не успях.
-Само да си извикала!-каза момчешки глас (Шуга).
Аз не знаех кой е. Той беше с маска. Приспа ме с един парцал. След това ме закара в една изоставена стая. Мисля, че не беше сам.
Като се събудих бях със завързани очи. Почнах да викам за помощ. Един глас ме секна:
-Спри да викаш!-RМ (Арем ще го пиша)
-Кой си ти? Какво искаш от мен?
-Въпроса ти трябва да е какво искамЕ от теб.-Джимин
-Моля?! Ама вие няколко ли сте? Моля Ви само не ме изнасилвайте. Моляя...
-Ние? Да те изнасилим? Може да сме гадни ама не чак толкова много. Ти пък прекали.-Джей Хоуп (Хоуп ще го пиша)
-Тогава защо единият от вас ме отвлече? Каква е целта ви копелета?!
-Не ни обиждай!-Джимин
Тогава усетих как някой се доближи до мен и упря нож в гърлото ми. Аз заплаках и казах:
-Само не ме убивайте.
-Това вече ще го решиш не ти, а ние! Ясно ли ти е малката!?-Джънгкук/Чонгкук (Джънг ще го пиша).
-Не!-казах твърдо аз.
-Добре, тогава. Не мислех, че трябва да използваме сила, но ти ни предизвика!-Джин
Тогава забиха един нож в крака ми и почнаха да го движат. Аз с последните си сили казвах:
-Спри, спри моля тее. Добре разбрах, разбрах. Само моля ви спрете.
Те спряха и единият се доближи до мен и ми прошепна:
-Не трябваше да минаваш по тази улица. Сега ще те измъчват докато не умреш.-Ви. Аз въобще не обичам да наранявам другите.
-Махни се от мен! Не искам да слушам заблужадаващите ти приказки!
-Добре, само те предупредих.-Ви