Part of the family..

Ти си момичето от снимката

Амбърли-  Направих нещо много глупаво.

Лейла-  Какво е станало? Щеше да ходиш до холдинга на Хансен и да се откажеш от наследството. Не го ли направи?

Амбърли-  Отидох и щях да го направя, но Айзък дойде, наговорими разни неща, аз се повлиях от думите му и се отказах. Сега трябва да ходя всеки ден в холдинга, но не това е проблема.

Лейла-  А какъв? Какво си направила Амбърли?

Амбърли-  Стана въпрос за имението и на инат казах, че ще живея там. Не мога да се върна там.

Лейла-  Тогава недей! Никой не те принуждава.

Амбърли-  Но ще му докажа, че е прав.

Лейла-  Прав, за кое?

Амбърли-  Че не искам да живея под един покрив с него и не искам да го виждам, защото се страхувам от близостта си с него и чувствата, които нямам.

Лейла-  Сигурна ли си, че нямаш чувства към него?

Амбърли-  Излизам с Дейвид, значи имам чувства към него.

Лейла-  Тогава какъв е проблема? Дейвид също живее в имението, тоест няма да си сама, а с времето ще свикнеш с присъствието на Айзък.

Амбърли-  Айзък няма да ми даде и грам спокойствие. Познаваш го и знаеш какъв е. Ела и ти в имението, ще се чувствам по- добре ако и ти си там.

Лейла-  Можеш да поискаш всичко от мен, само не и това. Не искай това от мен. Не ме забърквай в това.

Амбърли-  Ще ми се и аз да не бях забъркана в тази каша, но вече е късно.

Лейла-  Защото не мислиш преди да говориш. Познаваш Айзък и все пак му позволи отново да обърка живота ти. И с него и без него ти страдаш. Намери някакво решение на този проблем.

Амбърли-  Ще намеря. Ще отида в имението и ще остана там докато не докажа на Айзък, че не чувствам нищо към него. Щом го разбере ще ме остави намира.

Лейла-  Това е най- правилното решение. Ти си най- силният човек, който познавам, затова не се съмнявам, че ще се справиш.

Амбърли-  Само, защото съм достатъчно силна да понеса болката, не означава, че я заслужавам. Той не мисли по този начин. Иска да страдам, защото той е страдал.

Лейла-  Защото не знае колко много страдаше ти.

Амбърли-  Болеше ме от раздялата, но го превъзмогнах. Време е и той да го направи.
...
Ден по- късно Амбърли вече беше в имението. Макар да имаше връзка с Дейвид, тя реши да остане в старата си стая. Докато подреждаше вещите си получи неочаквано посещение.

Оливия-  Ти си момичето от снимката.- каза щом влезе и седна на леглото.

Амбърли-  Здравей, ти сигурно си Оливия? За каква снимка става дума? Да не би да си виждала моя снимка в стаята на чичо ти Дейвид?

Оливия-  Видях снимката ти в стаята на чичо Айзък. Държи я под възглавницата си.

Амбърли-  Сигурна ли си, миличка? Да не си се объркала?

Оливия-  Сигурна съм. Видях я вчера. Чичо Айзък я крие.

Амбърли-  А попита ли чичо си защо има моя снимка?

Оливия-  Не, той не знае, че съм я видяла. Нещо лошо ли съм направила?

Амбърли-  Не, разбира се. Ти си дете, а децата не са лоши. Може ли да те помоля за нещо?

Оливия-  Нещо лошо ли е?

Амбърли-  Не бих поискала да направиш нищо лошо, защото ти си много добра. Искам да отидеш при чичо си Айзък в неговата стая и да го попиташ защо има моя снимка, но без да му казваш, че аз съм те помолила. Ще направиш ли това за мен? Обещавам, че ще направя каквото поискаш.

Оливия-  Добре, ще го направя. Искам да върнеш мама. Тя постоянно си е в стаята и е тъжна. Не се усмихва както преди. Ще можеш ли да върнеш старата мама?

Амбърли-  Не обичам да давам обещания, които не съм сигурна, че мога да изпълня, но ти обещавам, че ще направя всичко за да изпълня желанието ти.

Оливия-  Добре, отивам да говоря с чичо- каза и излезе от стаята, след което се върна след дест минути.

Амбърли-  Връщаш се много бързо. Каза ли ти нещо?

Оливия-  Да, но не разбрах нищо. Възрастните сте много странни.

Амбърли-  Така е, страни сме. Ще ми кажеш ли какво е казал чичо ти Айзък за снимката?

Оливия-  Каза" пазя снимката за да не правя повече грешки". Какво значи това?

Амбърли-  Че чичо ти ми е много сърдит.

Оливия-  Защо? Направила си нещо лошо?

Амбърли-  Да, направих нещо лошо.

Оливия-  Мама казва, че ако направя нещо лошо, трябва да се извиниш за да поправиш грешката си.

Амбърли-  Майка ти е много права, но понякога да се извиниш не е достатъчно. Възрастните правим много грешки, за които си плащаме скъпо. С времето започваш да съжаляваш за всичките си грешки, но понякога е твърде късно за да ги поправиш.