My new life. - book 1 (BG fanfiction)

Part 18

*Мислите на Изабел*

Продължавах да плача на леглото когато някой влезе в стаята. Изправих се и погледнах кой е. Когато очите ми срещнаха тези на Джъстин веднага се втурнах в прегръдките му.

-Моля те не плачи, бебчо. - каза ми той. - Знаеш, че не бих те оставил за нещо толкова глупаво.
-Трябваше да сме по-внимателни, Джъстин. Въобще не трябваше да разбират. Казах ти, че ще реагират така. Сега какво ще правим? - погледнах го притеснено.
-Заедно ще сме, как какво? - усмихна ми се - Майка ти е съгласна да имаме връзка. Сама го каза на баща ми преди малко. Остана само да убедим него, но това лесно ще се случи.
-Няма да мога да го погледна в очите. - казах и опрях главата си в гърдите му, а той ме прегърна.
-Защо? Не сме направили нищо грешно. Те са тези които трябва да се срамуват, защото се опитват да ни разделят. Това няма как да стане. Той ми е родител и ще ме разбере, както майка ти е готова да ни разбере. Не искам да се притесняваш. - каза ми той и ме целуна.
-Благодаря ти, че си до мен. - усмихнах се.
-А къде другаде да бъда? - подсмихна се.
Някой почука на вратата и не след дълго влезе вътре. Беше майка ми, която ни се усмихваше и беше сложила плажна чанта на рамото си.
-Басейна или плажа? Кое избирате? - попита ни тя и ние се засмяхме.
-Мамо, Джеръми сърдит ли ми е? - попитах я, а тя дойде и ме прегърна.
-Разбира се, че не миличка. За какво може да ти се сърди? Че си се влюбила? - майка ми ме погледна и повдигна вежди - Да, може би Джъстин не е най-правилния избор от гледна точка на това, че ти е доведен брат. Но какво може да се направи? Джеръми ви разбира, той не е дете. Вече дори не е толкова ядосан.
-Ще му мине. - каза Джъстин.
-Така е. Няма как да се сърди вечно, няма как и да ви раздели. Защото знам, че дори самият той не иска да го направи. Прекалено много ви обича. - усмихна се за пореден път майка ми - И ако обичаш спри да плачеш. А сега ми кажете плаж или басейн?
-Май басейн. - отговорих.

***

По-късно всички вече бяхме около басейна. Дори Джеръми. Не мога да кажа, че беше в най-доброто си настроение, но поне не ни се сърдеше. А и от време на време с Джъстин си говориха, така че се надявам да му мине скоро. Казах на майка ми, че отивам да се разхладя във водата понеже беше ужасна жега. Басейна беше огромен и частта където беше по-плитко беше доста далече от нашите шезлонги, но това нямаше значение. Не че не умеех да плувам съвсем, но уменията ми не са кой знае колко добри, а и исках само да се разхладя. Отидох до другия край на огромния басейн и седнах на ръба като потопих само краката си. Отнемаше ми време да свикна с водата.
-Секси дупе. - чух как някой подсвирна зад мен. Обърнах се и видях русо високо момче. Компанията му беше зад него и си говориха нещо като очевидно не му обръщаха внимание. - Сама ли си тук? - попита ме той, а аз го изгледах кофти.
-Не. - беше единственото, което казах. Не исках да звуча надуто или нещо такова, но нямах кой знае какво настроение и не исках да си говоря с никого. Той явно не разбра това и седна до мен. ТВЪРДЕ близо. Буквално беше залепен за мен.
-А с кой си? Семейството си или...? - започна той, но аз го прекъснах.
-Виж не искам да съм груба, но в момента просто искам да остана сама. - погледнах го.
-Жалко. Аз не искам да си сама. - намигна ми той. Що за глупак? - Такова момиче като теб не е за изпускане. Погледни само какви гърди. Мога да ги мачкам без да спра. - каза и лигите му щяха да потекат. Отвратително!
-Да, не се тревожи за тях. Просто ме остави намира. - опитах се да се отдръпна, но той ме хвана за ръката и ме погледна. Този път обаче погледа му не показваше, че иска да ме изяде или нещо такова, а беше злобен. Много злобен.
-Виж малката не съм ти някой на който можеш да си позволяваш да говориш така. Такива като теб мога да ги купя и да ги продам ако реша. - каза по близо до мен и стискаше ръката ми. Вече започваше да ме плаши.