Всичко ще бъде наред

Глава 3-Кафяво жълти очи

   В онзи момент се чувствах наистина глупава. Нямах идея за какво говори, а много исках да знам, затова просто го попитах:
   -Как така за 22 дена или завинаги?!
   -Точно това исках да ти обясня преди малко.
   От тези думи ми стана ясно, че ще ми обяснява нещо дълго. Беше много странно, но говореше с изумително тъжен глас. Все едно разказва за своята смърт, а не ми обяснява какво се случва с моята.
   -Ти умря в ситуация, която не зависеше от теб. Не си искала да умреш и не си виновна за смъртта си. Точно затова имаш право да се върнеш.
   -Да се върна?
   -Точно така.
   -Но... Как?
   -Ако спреш да ме прекъсваш, може и да разбереш.
   Подхвърли закачката с шеговит тон, което ме учуди, имайки предвид колко тъжно говореше до сега. След това продължи.
   -Всеки, умрял против волята си има право на 22 дни живот Горе. Всеки, включително и ти. През това време, всеки ден ще бъдеш длъжна да слизаш Долу и да наблюдаваш семейството си. Те няма да те виждат, но ще бъдат способни да те чуват, а ти ще бъдеш способна да говориш. Както и да докосваш предмети.
   -Това е жестоко! Все пак ще имам някаква връзка с тях! Ще мога ли да им обясня в каква ситуация съм?
   -Аз на теб не ти ли казах нещо? Спри да ме прекъсваш.
   Този път го каза с по-раздразнен тон, което ме смути. После продължи:
   -Макар да си способна да говориш и да докосваш предмети, нямаш право да го правиш. Ако случайно се случи да докоснеш нещо и не пробудиш съмнение, няма да е проблем. През цялото това време ще можеш единствено да наблюдаваш безмълвно как семейството ти страда.
   -Това е ужасно! - казах аз, като внезапно се досетих за предупреждението му да не го прекъсвам.
    Той обаче не ми направи забележка този път.
   -Вярно е. Но има още нещо. Когато минат тези 22 дни, ти ще можеш да се върнеш в деня на смъртта си, малко преди самата смърт. От теб зависи да се спасиш. Ако успееш да го направиш, ще продължиш живота си Долу и всичко случило се там през тези 22 дни... Ами... Няма да се случи. Но ако не успееш, се връщаш завинаги Горе. Имаш ли някакви въпроси?
   Естествено, че имах. Що за тъп въпрос?! В главата ми имаше милиони въпроси. Не знаех от къде да започна, така че просто изстрелях някакъв:
   -Ами... Ако успея да предотвратя смъртта си? Въпреки това, все някой ден ще умра. Тогава... Ще имам ли право отново да се върна?
   -Не. - каза той твърдо. - получаваш този шанс само веднъж.
   Оу. Добре. Това е кофти. Но... Веднъж успея ли да избягам от смъртта, после със сигурност щях да ценя живота си повече.
   -Ами... Горе има ли храна?
   Той ме изглежда озадачено, а после продума:
   -Не ти трябва. Ти си мъртва все пак.
   Разбира се, че не ми трябва. По-глупав въпрос не можах ли да задам?! Но, не ме винете. Все пак, току-що бях умряла. Не можех да си събера акъла. В този момент се сетих да попитам нещо, което май трябваше да попитам още когато видях това момче да седи до мен в болницата.
   -Хей, как се казваш?
   -Грийн Драгоуей.
   -Грийн, като... Green? Като ,,зелен"?
   -Да.
   -Много хуабво име. Зеленото е любимият ми цвят. - казах аз с усмивка. - и очите ти... И те също са много хубави. Направо невероятни. През целия си живот не съм виждала такива.
   Думите ми наистина го очароваха. Чудех се колко често получава комплименти от мъртви тийнейджърки. Вероятно доста често. Видях в очите му, в прекрасните му очи, изкрица на шеговитост. След това, просто каза с мил тон:
   -Не си виждала такива в живота си, затова виждаш в смъртта си.