Снимките за видето започнаха още същия ден по залез слънце.
До сега не бях ходила в такава екзотична страна. Всичко беше все едно от друг свят. Хората бяха различни. Растеният, животните, дори самият въздух. Когато вдишвах от него се чувствах отпусната, забравях за тревогите, за Хари, за баща ми, който се предполага, че ме преследва... и започвах да се рея в облаците. Чувството беше невероятно.
-Хайде Ейнджъл. Не трябва да пропускаме залеза.- Роклята ми за снимките беше бяла с леки кристали на някои места. Не знам дали беше за да изпъквам от тълпата или не, но тази рокля наистина много ми допадаше. Беше удобна, с няколко леки копринени пласта, за да може да се развяват, когато започне да духа вятър.
Косата ми беше сплетена на една дълга плитка като тук-там се подава по няколко ,,непослушни'' кичура.
За първи път да се харесам как изглеждам.
-Добре Ейнджъл сега ще пуснем песента, а ти само си отваряй устата.- Това беше невъзможно. Или щях да пея песента с глас или въобще нямаше да си отворя устата. За щастие, на тях въобще не им пречеше. Моята работа беше да участвам в клипа и ако това беше единственото решение да забравя в точно какво положение се намирах, то тогава щях да направя всичко от себе си този клип да стане като хората.
Вечерта, след като слънцето залезе, ме пуснаха да поразгледам града. Да видя какъв точно е нощния живот.
Започнах да ходя по малките улички, но естествено имах двама бодигардове, който ,,се сливаха'' с тълпата. Навсякъде имаше сергии с какви ли не неща.
Една определена маса привлече вниманието ми. Пред нея нямаше никакви хора, но това нямаше значение. Предметите бяха интересни. Продаваха се доста гривни и гердани, но не и обеци.
Започнах да разглеждам, когато нещо хвана окото ми. Пръстен. За жалост доста дебел и голям за моято ръка, но той ми напомняше на някого.
Погледнах продавача, стара жена с лице покрито с ръчки. Въпреки това се усмихваше доста приветливо. През цялото време не ме приканваше да си купя от нея, а само ме наблюдаваше.
-Колко струва това?- После се сетих, че може би няма да ме разбере. Но тя ме учуди...
-Ти, голямо бъдеще.- Започна да показва с ръце ,,бъдещето'' ми.
VOUS LISEZ
Angel
Fanfiction,,Казвам се Ейнджъл... и това е единствената информация, която ще ви дам за себе си, защото вие така или иначе ще разберете.'' В разцвета на кариерата си като поп-звезда, Ейнджъл Ковърс всъщност няма нищо. Тя не е дружелюбно и мило момиче с хиляди п...
