• ＭＡＦＩＡ•

12. [ФИНАЛ]

Все още стоях в стаята в очакване той да се събуди. Беше в системи и кожата му бледа и онази ужасна рана на челото му, която е обвита в бинт. Усетих как телефона ми извибрира. Взегюх го и видях, че имам съобщение.

#Г-н Чон: Кук оправи ли се?
#Аз: Не може толкова бързо.
#Г-н Чон: Трябва ми спешно.
#Аз: Накарайте някой друг. Кук трябва да си почива!
#Г-н Чон: Кай и Чейон са в Лас Вегас. Затова ми трябва Кук. Искам да види Чейон. Хаха... Е, ако си я спомня, разбира се.

При мисълта за Чейон ми идеше да се самоубия. Аз бях ужасна близначка. И само ако тя разбере, че ние сме заедно с Кук... Оо Г-н Чон, помни я и още как.

- Чейон- беше гласът на Кук. Видях как ме гледа. Приближих се до него, хванах ръката му.
-Кук! Как си?
-Какво правя тук?
-Стана инцидент...
-Какво? Ох.. боли ме главата.
-Трябва да си почиваш!
-Може ли вода?
Станах от стола и взех от масичката чашата с вода и му я подадох.
-Заповядай!
Когато свърши с пиенето взех чашата и я оставих обратно на масичката и отново седнах на стола до него.
-Сега как се чувстваш?
-Малко по-добре. Чейон...
Болеше ме, че не знае коя всъщност съм аз. Трепнех в очакване какво ще каже.
-....Обичам те!
Когато изрече тези думи аз.... Сълзи отново се опитваха да излязат от очите ми.
-Да... Аз също!
Той захвана по-здраво ръката ми.
-Колко още ще стоя тук?
-Не съм сигурна.

**********************

Погеднах към ръчния си часовник и видях, че часът е 20:00. Целия ми ден мина в разговор с Кук и голям смях. Изгасих си цигарата и влязох в голямата сграда. Отидох до асансьора и натиснах копчето. Когато асансьора пристигна, се качих. Стигнах четвъртия етаж и влязох в стаята, където беше Кук.
-Господин Чон Чонкук! Какво си мислите, че правите?!?
Видях го да си маха системите.
-О, Чейон. Ами мисля да се измъкна. Не ми се стои повече тук.
-Ама ти не си добре! Да вземеш да ми припаднеш посредата на улицата и после какво да обясняваме на докторите?
-Абе нищо няма да ми стане.
Изправи се, хвана ме за китката и ме погледна.
-Няма да се отделяш от мен и само ме следвай. Чу ли?
-Разбрано!

С Кук тръгнахме. Отвори внимателно вратата и се огледа. Ох, слава на Бога, че нямаше лекари в коридора. Мигновенно отидохме до асансьора. Кук отвори вратата и кавалера ме остави аз да вляза първа и след това той влезе. Стигнахме първия етаж. Кук ми каза да отворя вратата да видя кой е тук. Гледах, гледах и нямаше никого. С Кук излязохме внимателно и ОУПС! Избутах Кук в стомаха с ръка назад и се прибрахме в асансьора.
-Има човек.-предупредих.
-Ахам, затова ми разби червата.
Изкикотих му се в лицето.
Отворих вратата и.... О, НЕ!
-Ъмм...моля те не казвай нищо на никого!-помолих момичето, което стоеше пред мен с недоумение.
-Добре, добре.-съгласи се.
-Благодаря!-благодарихме с Кук.
-Чисто е. Може да излезете.-каза ни момичето.
Кимнах и с Кук се затичахме към входната врата. Вече бяхме отвън.
-Куки....нека се разходим малко.-попитах. Но какво.....??- Добре ли си? Защо гледаш като попарен?
-Къде се намирам? Това не е Сеул?
-Ти си в Лас Вегас. Не помниш?
-Ааах.... Гаража!
-Кук, няма гараж. Ние сме в Лас Вегас!-наблегнах на Лас Вегас.
-И какво правя тук? Какво се случва?
-Кажи ми какво помниш.
Позабави се с отговора.
-Ами.. Помня аз и ти....бяхме заедно след като......ТЕ ОСВОБОДИ ОТ КАЙ!-последното почти го извика.-След това....ъхххх... главата мии.- хвана се за глава и направи гримаса.
-Спокойно Кук, не се напрягай. Дай да отидем другаде. Но първо трябва да се преоблечеш.