Преди историята да започне нека се представя. Името ми е Джун Тае Ра, на 17 години последна година от гимназия от сеул, корея. Живея сама в голяма къща, имам много пари, но имам само три най - добри приятелки (Лиса, Джисо и Джини) не говоря в училище, само с тях.
Не можех да спра да плача, а родителите ми се опитваха да ме утешат.
Мама-Успокой се миличка, всичко ще бъде наред, ти си силно момиче. Обещавам ти след време няма и да помниш.
Аз-Н. н. но аз не искам да забравям за нея, не искам да я забравям, не искам. Казах аз хлипайки аз. Не искам да забравям за единстеният човек който ме разбираше напълно, моята баба. Обичах я много,тя беше всичко за мен.
Татко-скъпа мисля че е време да се прибираме у дома.
Мама-и аз така мисля хайде миличка.
Аз-Не не искам да се прибирам, ще остана тук с нея, аз съм виновна за всичко, ако ѝ бях дала правилните лекарства тя все още щеше да е жива, само ако бях спряла да рисувам и да прочета какво пише на опаковката , тя щеше да е още жива.
Мама-миличка спри да се самообвиняваш, много добре знаеше за болестта ѝ, рано или късно тя пак щеше да умре. Майка ми не я харесваше, защото тя ме подтикваше да сбъдвам мечтите си, а мама искаше да се изучава, да влезя в престижен университет и да наследя компанията. На тях им пукаше само за парите.
Аз-НЕЕЕЕЕЕ ЛЪЖЕТЕ ЗА ВСИЧКО ЛЪЖЕТЕ.
Тогава се събудих задъхана от кошмара и бях обляна в студена пот. Сънувах този кошмар вече от 3 месеца насам.Не престанно се самообвинявах и един ден реших да приключа с това и отидох на река Хан. Прехвърлих се от другата страна на парапета и вдишах дълбоко преди да скоча. За щастие наоколо нямаше никого който да ме спре.
Г. Т. Непознат
Минавах си спокойно по моста на река Хан и слушах музика наслаждавайки се на времето, наоколо нямаше никого, освен....
Аз-какво прави тя... Да не би ще скача.
Тръгнах да тичам и стигнах до нея. На лицето ѝ се четеше тъга и болка, а очите ѝ черни като въглен бяха подпухнали от много плакане.
Аз-Недей да го правиш. Не си заслужава скачаш от тук.
??? - Първо ти не знаеш причината поради която съм тук, и второ не ме познаваш.
Аз-Може и да е така, но съм сигурен че не си заслужава да умреш, каквато и да е причината. Моля те ела.
??? - Какво те прави толкова сигурен.
Аз-Сигурен съм, защото преди две години и аз бях като теб.
??? -..........
Знам че беше кратко, но нямам много идеи, това е първата глава на първата история която пиша. Съжелявам ако има греши. Ударете по една ⭐ако ви е харесала и искате да продължа да пиша. Това е от мен за днес. 😍 😁 😜 💕
