Part of the family..

Била съм и по- добре.

Лейла-  Имаш нужда, малко да се разсееш, затова ще дойдеш с мен в чифлика на Хенри Морис.

Амбърли-  Кой е той?

Лейла-  Как кой? Актьорът. Ама ти все работиш ли работиш и нямаш време дори филми да гледаш.

Амбърли-  За какво ми е да гледам филми? Моят живот е като филм. Има комедия, драма, трилър, екшън, общо взето всички жанрове присъстват.

Лейла-  Хенри Морис организира парти в чифлика си и ние сме поканени.

Амбърли-  Защо не отидеш с Бенджамин?

Лейла-  Защото има работа, а и не харесва Хенри. Тъкмо ще го поканим лично на ревюто.

Амбърли-  Добре, ще дойда с теб, но няма да стоя много, защото имам още работа по ревюто.

Лейла-  По принцип дори и да няма ревю, ти отново имаш много работа. Работиш много, за да мислиш по- малко за него.

Амбърли-  Говориш глупости. Защо ми е да мисля за Айзък? От къде на къде ще мисля за него?

Лейла-  Та аз не съм споменала неговото име. Може би имах предвид друг, например Дейвид.

Амбърли-  Лейла, хайде да тръгваме, че да не закъснеем за партито на актьорчето. Кой прави парти в чифлик?

Лейла-  Чифликът е на родителите му, израснал е там, но след това е заминал за да стане звезда. А и ти каза, че обичаш коне, така че може да пояздиш щом ти стане скучно.
..

Амбърли не беше много очарована от факта, че ще бъде няколко часа на някакво парти, защото не си падаше по показността на дадена личност с огромно самочувствие. Отиваше там само, защото сестра ѝ я помоли, но ако знаеше, че той ще бъде там, надали щеше да приеме.

Амбърли- Защо Айзък е тук?

Лейла-  Явно е поканен. Съжалявам, че нямах списъка с гостите.

Амбърли-  Всъщност няма значение. Да прави каквото иска, отивам да си взема нещо за пиене.
..
Колкото и да се опитваше да не се засече с Айзък, ето че той сега седеше срещу нея, на сантиметри от нея. Гледаше я в очите, както и тя него. На лицето му беше изписана самодоволна усмивка, но само на неговото. Амбърли реши да го подмине, но разбира се той не ѝ позволи.

Айзък-  Красива си!

Амбърли-  Постоянно го казваш, не съм забравила, затова няма нужда да го правиш.

Айзък-  Ти винаги си била красива и винаги ще бъдеш, затова винаги ще ти го казвам.

Амбърли-  Трябва ли и тук да го правиш?

Айзък-  Кое?

Амбърли-  Да си играеш с мен и с търпението ми.

Айзък-  Просто ти направих комплимент.

Амбърли-  Защо? Аз те зарязох и заминах. Защо се държиш така с мен? Защо не ме мразиш?

Айзък-  Не бих могъл да те мразя каквото и да направиш.

Амбърли-  Търпя те в холдинга и в имението, остави ме намира поне тук!- каза и тръгна към конюшните.
..
Амбърли имаше нужда да изпусне парата, затова реши да послуша сестра си и отново както в детските си години да поязи. Отиде в конюшните и си избра кон. В началото бе придружена от едно от момчетата, които работеха там, но след това продължи сама уверено, макар че не познаваше гората, която беше част от чифлика. Спомените нахлуха в ума ѝ. Беше много малка когато майка ѝ почина, но добре си спомняше, когато яздеха тримата, заедно с баща ѝ. Всъщност това беше първата и последната езда на Амбърли с родителите ѝ. След това яздеше само с приятели или с баща си. Унесена в спомени, ненадейно пред нея изскочи Айзък, който също беше на кон. Конят на Амбърли се изплаши от неочаквания гост, при което започна да подскача и буйства. Амбърли се опита да го успокои и укроти, но жребеца не беше на същото мнение и вместо да се кротне, той събори момичето от гърба си и избяга в посока конюшните. Айзък мигновено слезе от своя кон и изтича при Амбърли, която лежеше на тревата. Повдигна главата ѝ и погали нежно лицето ѝ. Тя отвори очите си и се загледа в неговите.

Айзък-  Добре ли си?

Амбърли-  Била съм и по- добре.

Айзък-  Боли ли те нещо?

Амбърли-  И смееш да питаш? Ти си виновен. Ако не се беше изпречил на пътя ми и изплашил коня, нямаше да падна. Не се прави на загрижен. Не ме докосвай и се дръпни!- отвърна му и се изправи.

Айзък-  Хайде, ще се върнем, с конят, с който аз дойдох!

Амбърли-  Не искам. Ще се върна пеша.- каза и тръгна напред, а той след нея.

Айзък- Тогава и аз ще се върна пеша.

Амбърли-  Все едно. Прави каквото искаш.

Айзък-  Добре!- отвърна, приближи се и хвана ръката ѝ.

Амбърли-  Какво правиш?- извика и освободи ръката си.

Айзък-  Ти каза, че мога да правя каквото искам и това правя.

Амбърли-  Можеш да правиш всичко, което си пожелаеш, стига да не ме докосваш и да не разговаряш с мен и да вървиш по- далеч от мен.

Айзък- Може ли да дишам или и това ми е забранено?

Амбърли-  Не те чувам.

Айзък-  Тогава ще ме усетиш- отвърна, хвана Амбърли за китката, дръпна я към себе си и сля устните им в продължителна целувка...