Angel

Двадесет и седма глава

Не можах да мигна цяла нощ. Дори не успях да припаря до леглото. Измислях куп шантави идеи как да спася и двама ни, но накрая разбрах, че е безсмислено. Нямаше как и двамата да се спасим без чужда помощ.

Но нямах нищо против. Щях поне да знам, че вече няма да закачат Хари щом аз се предам. Аз го забърках в тази каша, а дори и не исках.

Колата пристигна точно като по часовник в осем сутринта. Тъмна мини лимузина. Пред нея стоеше човек с костюм, но съм сигурна, че не беше този, с който трябваше да се разправям.

Без много да говори, ми сложи един чувал на главата и ме набута на задната седалка. Бих казала, че не се уважават много добре с гостите, но моментът не беше подходящ.

Треперех от страх какво ще стане от тук нататъка. Дали ще започнат пак с... изнасилванията? Или първо ще ме накарат да си платя скъпо за това, че хвърлих баща си в затвора?

Нямах и на представа, но времето ми за мислене свърши, защото усетих спирачките на колата и как секунди след това вратата до мен се отваря и една доста силна ръка ме тегли да изляза. Хватката беше груба и бях сигурна, че след малко ръката ми щеше да си замине. Започваше да изтръпва.

Човекът ме поведе нанякъде и след кратката ни разходка бях се озовала на един стол със завързани крака и ръце.

За щастие ми махнаха турбата от лицето, но ми отне малко повече време отколкото си мислех, за да се приспособя към светлината. Явно тя идваше от една единствена лампа точно в средата на стаята. Като гледам по старите стени и таван, бях сигурна, че се намираме в нещо като мазе. Сигурно се досетих и по стълбите на идване, на които за малко да се пребия на няколко пъти.

Нещо леко изшумя зад мен. Не бях сама.

Обърнах леко глава на една страна и изписках от видяното. Хари.

Бяха му сложили ръцете на вериги, спускащи се от тавана. Нямаше тениска и за това нямаше как да не видя множеството рани и синини, които му бяха нанесли. Главата му беше клюмнала на една страна и едва помръдваше гърдите си да диша.

-Хари!- извиках го. Никакъв отговор.-Моля те събуди се. Моля те, Хари!

-И да викаш до сутринта е безсмислено. Упоен е за доста дълго време.- Обърнах се в обратната посока, за да се видя лице в лице с... кой е този?- Здравей Ейнджъл.