Angel

Двадесет и девета глава

След три дни изписаха Хари от болницата. През това време аз почти не се отделях от него. Не можах да му кажа за болестта си, защото самата аз все още не можех да възприема факта, че ще умра, че точно в този момент умирам. А и не исках да му развалям настроението. Двамата толкова се забавлявахме тези дни в болницата.

Хари се опитваше да ми разказва няколко вица, но накрая се отказваше, защото видя, че смехът ми беше изкуствен. Съжалявам, но не е моя вината, че той не струва. Понякога се замеряхме с храна, защото повярвайте ми, няма нищо по-лошо от храната в болница. Дори пяхме, понякога мои, друг път негови песни. Обаче не му споделих за текста на...

-Е, какво ще правим сега?- попита Хари веднага щом легна на дивана.

Бяхме в неговия дом, защото още имах малко страх от моя. Да, страхът се разпространи до толкова, че реших да продам къщата. Боб ме успокои като ми каза, че той ще поеме ангажимента за новата.

-Като за начало ти ще си почиваш.- Отвърнах му. Леле, все едно съм някаква майка, когато детето й е болно.

-Не, това е скучно.- Виждаше се, че все още го болят раните, но доста добре се опитваше да го прикрие от мен.

-Напротив. Аз мога да го направя интересно.- Надвесих се над него и слях устните ни. Ако това е единствения начин да го накарам да си почива, така да бъде. Нямам нищо против.

Опитвах се да не го докосвам много като опирах ръцете си в крайщата на дивана. Хари хвана с двете си ръце лицето ми, докато устните ни се бореха за надмощие. Боже, беше толкова приятно. Бях сложила единия си крак между неговите два за повече опора и за това усетих колко много е възбуден.

И след секунда всичко свърши. Ръката ми се плъзна надолу към земята, а с нея и цялото ми тяло. Ударих си доста силно лакътя, но като цяло всичко друго си беше наред. Мисля.

-Господи, Ейнджъл добре ли си?- Хари веднага се изправи, което предизвика стон на болка от устата му. Видях го как затваря очи за миг и после поглежда към мен.

Вече бях тръгнала да се изправям, когато усетих нещо в мен да прищраква. Пристъп. Този обаче е различен. Сега не започнах да се душа, защото усещах само непоносимата болка. Сякаш сърцето ми не може да си намери място и иска да излезе от мен, докато белите ми дробове се пълнят с вода.

Свих се в ембрионално положение, не чувах нищо около себе си, не виждах нищо. Умът ми препускаше, но единствените думи, които улавях бяха ,,Не още, не искам да умра точно сега''. Каква егоистка съм само.

-Ейнджъл, моля те отговори ми. Какво става? Да повикам ли линейка?

-Не, никакви болници.- Усетих се да казвам. Хари тъкмо го изписаха, последните дни си прекарвахме добре и ще направя всичко възможно да продължим така... доколкото мога.- Просто се стреснах да не съм си счупила нещо. Спокойно всичко е наред.

-Моля те, не ме плаши така повече.- Изглеждаше пребледнял, може би заради мен, а може би заради отворилите се рани на корема му.

-Трябва да сменим превръзката ти. Кървиш.- Изправих се полека и тръгнах към... банята му. Къде всъщност е тя?

-По коридора, втората врата в дясно.- Започна да говори, когато се обърнах към него с въпросително лице.

Когато се върнах Хари се беше върнал в обратното си положение на дивана. Изглежда тази поза бе единствената, в която не го болеше нещо.

-Добре, не съм много добра в това, но...- тръгнах да отварм аптечката за първа помощ. Аспирин, бинтове, лепенки, алкохол, спирт... презервативи? Вдигнах пакетчето въпросително с два пръста и погледнах към Хари.

-Какво? Наистина ми трябва при спешен случай.- усмихваше се. Явно се смееше на мъчението ми.

Хвърлих презерватива някъде на пода и извадих всички необходими неща. Накрах го да си махне тениската, от което получих един мръснишки коментар от сорта:

-Не бързай толкова...

Извъртях очи и не му обърнах никакво внимание. Успешно успях да махна напоените с кръв превръзки, после бавна почистих раната със спирт, без да поглеждам към мрънкщия Хари. Сложих памук, маркя, бинт... или трябваше да бъде обратното? Не знам.

Изведнъж се почуствах изтощена. Все едно някой ми бе изцедил цялата енергия. Очите ми започнаха да се затварят.

-Имаш ли нещо против ако поспя?- Прозях се шумно. Хари се изкиска и се надигна.

-Не, и аз имам нужда от лека дрямка.- За жалост съм почти сигурна, че моята ,,дрямка'' ще е равна на дълбок зимен сън, но си замълчах. Кимнах му и му помогнах да отиде до спалнята си, която естествено беше на втория етаж.

Няма да лъжа, леглото му е двойно колкото моето... на дължина. Мисля, че ако пробвам да се кача на него, щеше да ми е нужна стълба. В стаята имаше и други неща, гардероб, бюро, телевизор, диван... но това легло!

Пуснах Хари и се затичх към райския матрак и когато му се хвърлих... чувството на мекотата, усещането как потъваш в него... Издигна се стон на удоволствие от устата ми.

-А си мислех, че аз съм специален.- Само се усмихнах, защото нямах сили за нищо повече. Очите ми бяха затворени и единственото, което усетих преди да заспя беше как матрака се накланяше на една страна.