Social Media

Глава I

Аз съм Кристиян Панев и съм доста социална личност. Смея да твърдя това, защото прекарвам наистина много време в места като Facebook , Instagram , Pinterest etc. Всичко започна през 2011 година , когато играех игрите в фейсбук, защото бях малък и като цяло това правех навсякъде. Аз използвах да играя от профила на майка ми, защото бях твърде, твърде малък за да имам мой, а пък и не знаех как да го създам. Не помня как се казваше точно играта, но съм сигурен, че играех само нея и до колкото помня бях доста добър, поради причината, че лесно печелих срещу по-възрастни от мен хора.
Тъй като бях малък и не знаех, че това не е сайт за игри, каквито посещавах често, аз пращах подаръци на хора, приятели на майка ми без да знам, че това е нещо доста досадно за човек, който не играе игри във фейсбук. Като цяло поради тази причина, майка ми, взе решението да направи мой профил и всеки да знае, че не тя изпраща тези досадни подаръци, а всъщност аз, дотегливото дете, което играеше игри във фейсбук. В този ден, дните ми на сърфиране в социалната медия "Facebook" започнаха! Не съм много сигурен, но мисля че този ден Беше 12ти февруари 2011 година. След близо месец използване на фейсбук за игри, реших, че най-после искам да добавя приятелите си в моя Фейсбук за да си говоря с тях "чатя". Като малък не бях толкова известен и като цяло бях едно от децата, които не всеки харесва и като цяло бях не искан, може би това ме направи такъв какъвто съм сега. Добавям аз приятелите си, които виждам в секцията "препоръчани" на фейсбук и някакси, видях доста хора, които познавам. Интересното е, че дори 8 години след навлизането ми в тази мрежа, не мога да си обясня как Фейсбук разбира кои са приятелите ми, при положението, че не съм въвел никаква информация за мен, освен 2-те ми имена и рождената ми дата.

След като добавих по голяма част от приятелите си, сложих моя снимка на профила, което беше трудно, защото имах толкова много, че можех да направя галерия с тях. Това се дължеше на причината, че майка ми е от типа хора, които не могат да снимат добре, но го правят упорито. Избрах най-хубавата ми снимка, на която никое момиче първи клас не може да устои и тъй като нямаше какво да правя във Фейсбук, с една дума ми беше безинтересен, продължих да играя играта, която толкова много обичах.
На следващият ден аз отидох в училище с моята готина прическа на бодлички, известна за времето си и няколко мои приятели показаха профила ми и ме попитаха дали това съм аз, отговорих им положително и ги накарах да ме приемат. Това е и историята на моите първи приятели в фейсбук.
Минава се още време, може би месец и тогава разбрах, че могат да се правят фейсбук страници, което откритие, за мен беше като огъня за първобитните хора. Аз, брат ми и най-добрия ми приятел, направихме страница свързана с колелета за трикове, защото им бяхме големи фенове. Идеята ни беше доста простовата, а тя е следната, отиваш в Гугъл, изтегляш снимка на колело, колоездач или нещо свързано с колело и просто я качваш в страницата. След близо час продължително качване на снимки от интернет в страницата, профилите ни бяха временно блокирани, което беше напълно обяснимо, бяхме качили близо 200 снимки, Фейсбук явно го е сметнал за спам и го е спрял максимално бързо. Предполагам, че страницата е била изтрита също, но нас това не ни касаеше много, защото се отказахме от нея на 2-рия ден след направата ѝ.
Като цяло майка ми е строг човек и не ми даваше да стоя много на компютъра, защото това наистина можеше да увреди очите ми жестоко. Аз наистина много се ядосвах, защото не разбирах сериозността на работата и просто играех вечерно време, когато всички спяха освен мен и брат ми. Тогава бях много пристрастен и играех по доста часове на седмица. Но все пак бях 1-ви клас, положението в училище беше нормално, защото не учихме кой знае какво, пък и баба ми е пенсиониран учител по български език и литература и ми помагаше много в училище. Нещата станаха толкова сериозни, че майка ми, ми взимаше захранващия кабел на компютъра и го държеше толкова много време делеч от мен, че самата тя забравяше къде го е оставила. Действително съм и от части благодарен, защото започнах да излизам повече с мои приятели и така успявах да изживея детството си по-пълноценно от колкото да бях прекарвал цялото си време извън училище пред компютъра. Започнах да излизам по-често с приятеля ми, а по-точно Димитър, с който се познавах от както съм роден и като цяло бях израстнал с него, защото майка ми е близка приятелка с неговата или поне беше. Вечерно време не играех на компютъра, но пък отделях доста дълго време пред телевизора, буквално, защото бях точно пред телевизора и не разбирах колко много уврежда очите ми това.
Всичко продължаваше по този начин до като не станах втори клас и майка ми не разбра, че очите са ми доста увредени. Тя разбра по-доста забавна случка, която ще разберете сега. Вуйчо ми живее в делечната Испания и когато идва на гости спи у нас. Така веднъж той беше дошъл и тъй като нямаше къде да спи, използвахме голямо надуваемо легло, на което той може да спи. Една вечер,  когато беше надуто и тъй като очите ми бяха в толкова лошо състояние,че не можех да фокусирам в ръба на леглото, казах на шега, че не мога, до като майка ми беше в стаята и ме чу. Разбира се тя веднага реагира и разбра, че наистина не мога да виждам както трябва и изключително много се притесни. На следващият ден отидох на очен лекар в моят град, Пазарджик и той установи, че съм имал "слънчева алергия" и майка ми се успокои. Лекарят действително не каза на какво се дължи тази алергия, явно просто се опитваше да минем по бързо. След около месец ходене по лекари в Пазарджик, майка ми намери някакъв очен лекар, за който имаше много статии в интернет, за постиженията му, наградите и други неща, с които успешен лекар може да се нарече успял. Заедно взехме решението да отидем при него, въпреки че е в София и трябваше да пътуваме много. Когато минах всичките прегледи, се установи, че всъщност имам доста висок диоптер, който ако сме намерили по-рано е можело да се предотврати. Бях доста разтроен, че ще трябва да нося очила, което може би беше нормално за дете на моите години, което си мисли, че всеки с двете стъкла на очите е или зубър или от хората, които никога няма да си намерят жена в живота и ще останат сами или пък ще станат монаси, за да хората не им се смеят, че са самотни. Бях вече втори клас, нещата бяха спокойни, аз носех очила и някакси ми харесваше да ги нося, защото ми допадаше това, че лицето ми не е празно. Майка ми започна да ми дава компютъра, но по някаква причина не бях толкова зависим колкото бях преди, чувствах, че съм порастнал и не ми трябват неща като компютърът за да съм радостен. Излизах всеки ден с най-добрия ми приятел и брат ми, което може би докара до положението, в което бях принуден да порастна по-бързо, защото те са по големи от мен. Въпреки всичко това, не бях приятел с никого почти в училище, защото се правех на човек, който не съм, лъжех, че имам неща, които нямам, не знаех как да водя разговори, които да са по-заинтригуващи, а пък и смятах, че не ми трябват приятели, с които ще съм просто в училище, въпреки че определено грешех.
За известно време спрях да използвам Фейсбук, защото заемаше голяма част от пространството в телефона ми и не мислех да го използвам за нещо, което не използвам. Действително ми беше толкова безинтересен, защото когато влизаш в профила си през телефона си, не можеше да играеш игри. Може би в продължение на година, аз не използвах никакви социални мрежи, периодът от 3-ти до 4-ти клас и да, определено бях радостен, защото излизах всеки ден и правех спомени отколкото да харесвам снимки на хора, които не познавам. Започнах да използвам Фейсбук отново една вечер, когато не можех да си намеря игра, която да играя и просто си инсталирах Фейсбук и започнах да гледам снимки на мои приятели, да разглеждам страници, групи и другите екстри, които притежаваше приложението. Тогава наистина започнах да разбирам доста повече, защото може би бях по-грамотен, въпреки че когато чета мои стари публикации не намирам правилно написана дума, но все пак знаех какво става. През 4ти клас започнах и да тренирам, използвах Фейсбук не само за да си пиша с мои приятели, но и за да чета статии свързани с правилното хранене, а аз се хранех много нездравословно и така намерих нещо, за което всъщност да ми влиза в употреба мрежата. Не използвах компютър, но използвах телефона си, това  предполагам ме накара да спра да играя игрите в Фейсбук, а да го използвам по предназначение.