Лудница ''Ийстрийвър''

-Отиваш, Макс! - каза гласът в телефонната слушалка. -Трябва да разрешим този случай.

- Знам, че трябва да разрешим случая, но не мога да отида, Били. - отвърнах аз. - Сара днес ще ражда, трябва да съм в болницата в момента.

Последва неловко мълчание.

-Отиваш да разрешиш случая. Точка. - каза Били.

Затворих телефона.

През цялата си 25-годишна кариера на детектив не бях виждал такъв кретен като Били. Не стига, че е кретен, но ми е шеф.

В крайна сметка реших да отида да видя за какво става въпрос. Взех сивото палто от закачалката и ключовете на колата ми от масата и излязох навън. Времето беше мрачно. Май щеше да завали.

Повървях пеш докато стигна до червеният пикап, който беше мой. Отключих вратата и се качих. Потеглих към старата, изоставена лудница ''Ийстрийвър'', защото шефът ми ми каза, че там е извършено убийство.

Какъв късмет, а? Аз, който никога не съм вярвал в свръхестествените простотии, че в изоставените сгради има духове, призраци и тем подобни да бъда пратен в изоставена лудница.

През цялото време докато шофирах си мислех за Сара. Надявах се само да приключа бързо със случая, за да мога да стигна навреме в болницата за раждането. Когато преди няколко седмици отидохме със съпругата ми на контролен преглед, доктор Милър ни каза, че ни очаква едно напълно здраво момченце.

След почти един час пътуване до местоположението пристигнах. Спрях пикапа си до входа. Преди да сляза взех фенерчето от жабката. Затворих вратата и се огледах наоколо. Беше тъмно. Включих фенерчето си.

Отново повървях пеш до портата. Сградата сякаш беше извадена от филм, правен по роман на Стивън Кинг - нямаше прозорци и имаше паяжини. Освен това имаше трева, която почти покриваше глезените ми. Личеше си, че никой не беше стъпвал тук от години.

Отворих портата и пристъпих към лудницата. През това време си мислех само как искам да изкормя Били. Да ме праща тук, където няма жива душа. И то в деня на раждането на жена ми. Мръсник!

Най- накрая успях да вляза в болницата. Вътре приличаше на... не ми се говори. Видях само, че лампите присвяткаха. Продължих напред. Сградата беше огромна, разгледах набързо стаите от първото крило на болницата - Не открих нищо. Продължих само напред, докато в далечината не видях една врата. Затичах се към нея.

Когато стигнах, видях нещо страшно...цялата врата беше в кръв, отличаваше се само един надпис, който гласеше:

ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО!

Пробвах се да вляза, но беше заключено. Извадих девет милиметровият си пистолет и разбих ключалката. Успях да вляза. Първото нещо, което видях е един дълъг коридор. Извървях го почти целия. Накрая видях една врата отляво, опитах се да вляза. За мое щастие не беше заключено.

Стаята беше пълна с трупове.Миришеше на мърша. Някой беше блудствал с тези тела. В средата на стаята имаше операционна маса, на нея беше трупът, който аз търсех. Приближих се до него, изкашлях се. Миришеше ужасно. Целият труп беше разчленен.

Извадих тефтерчето, което беше във вътрешния джоб на палтото ми. Записах нещата,които успях по някакъв начин да разпозная. Тръгнах да излизам. Затворих вратата.

-Е, поне щях да стигна навреме при съпругата си - мислех си.

Вървях обратно по огромния коридор, когато изведнъж всичко угасна. За щастие фенерчето ми още работеше. Продължих да вървя напред, изведнъж чух звук, сякаш някой говореше. Забързах ход. Изведнъж нещо пред мен се появи, насочих фенерчето към него.

Видях нещо отвратително...видях трупът, който беше на операционната маса. Целият коридор беше плувнал в кръв. Тръгнах да бягам. Живият труп застана на пътя ми, проговори ми.

-Не бягай, мой си!

Преди да извадя оръжието си, то ме нападна.

Жена ми беше права детективството не е за мен...