Angel

Тридесет и втора глава

Знам, че страдам от неизлечимо заболяване. Знам, че точно в момента трябва да се чувствам като пълен боклук заради лечението. Знам, че Хари не трябва да е тук сега и да ме целува, но... Просто не мога да спра. Не аз контролирам нещата, а той.

Остава ни още една седмица на мъчения и после... Всъщност въобще не ми пука какво ще се случи после. Вече живея за момента, а точно сега, момента ми харесва. Много.

Като изключим това, че всеки ден една от сестрите идваше да ми сменя системите, с Хари бяхме неразделни. Дори не се прибра до къщата си да си вземе нови дрехи. Богатите имат хора за това.

Боб се справя с медийте, така че дори не бяхме притеснявани... Животът не може да бъде по-прекрасен... всъщност може.

-Хей какво ще кажеш след като се оправиш...

-Хари.- Прекъснах го. Занеше колко са шансовете да се оправя и все пак.

-Та след като се оправиш- Погледна ме злобно.- Хайде да си направим една екскурзия.

-Само не и в Париж.- засмях се.

-Защо не?

-Клише е. Влюбените двойки отиват на върха на Айфеловата кула и после закачат катинат на някои от мостовете по реката.- Извъртях очи.

-Да не би току-що да си призна, че ме обичаш?- Замръзнах. Това ли казах?

-Говорех за влюбените двойки, не за нас.

-Странно, аз си мислех, че сме точно такава.- Ами сега той да не си призна, че ме обича?

Обърна се с гръб към мен, правейки се на сърдит. Аз от своя страна с големи усили успях да се изправя и да го прегърна в гръб. За първи път правех нещо такова, за това си нямах и на представа дали се получава или не.

-Наистина те обичам Хари.- Казах го. Това е.

Представях си го по малко по-романтичен начин, но... и този момент никога няма да забравя.

-И аз те обичам Ейнджъл.- Хари се обърна с лице към мен и сля устните ни. В тази целувка се усещаше наистина колко ме обича, а също и аз него.

-Кхм.- Бяхме прекъснати от доктор Мартинсън. За жалост това не ни е първия път, в който ни прекъсва.- Извинете за безспокойствието, но... може ли да поговоря на саме с Ейнджъл?

Докторът нямаше чак толкова намусен вид, така че може би не са толкова лоши новините.