Всичко ще бъде наред

Глава 18-Писмата

   -Какво, по дяволите, значи това?! Самоубил си се?
   -Да.
   -Какво... Кога? Защо? Как?
   -Ейд, сънят ти не е бил просто сън. Бил е видение. Изпитваните имат 3 видения докато са Горе. Някак си... Мястото преценява кой е най-важният човек за теб е позволило на подсъзнанието ти да ти даде жокер какво се случва. Явно мястото е преценило, че аз съм най-важният човек за теб.
   -Без теб, и животът, и смъртта ми щяха да са безсмислени, Грийн... И това, че си Самоубиец какво означава? Тоест, с какво те прави по-различен от останалите мъртви тук?
   -Виж, Ейд. Ти имаш втори шанс, защото смъртта ти не беше по твоя вина. Докато при Самоубийците... При нас не е така. Ние сме изцяло отговорни за смъртта си и всички до един разбрахме, че би било много по-добре да водим ужасния си живот, от колкото да сме мъртви. Аз съм ярък, като теб, защото малко Самоубийци могат да намерят покой. За наказание за това, че доброволно сме отнели живота си ни карат да отговаряме за живота и смъртта на други. Само Самоубийците отговаряме за изпитвани и само Самоубийците нямаме право на Изпитателен срок.
   Шок. Истински шок. Мълчах, мълчах и зяпах тъпо... Накрая единственото, което успя да ме накара да проговоря беше въпрос, чийто отговор не бях сигурна, че искам да знам:
   -Значи ти... Ти нямаш шанс да си върнеш живота? Ще останеш завинаги тук?
   -Да.
   Щом изрече тази дума, болката и тъгата ми прокънтяха като крясък и ме наръгаха в сърцето като нож, по-остър от всички останали, които ме бяха пронизвали тук.
   Ако си върна живота, никога вече няма да го видия. Никога.
   Не. Най-сетне почувствах любовта. Какво щях да правя, ако я загубя?! Какво щях да чувствам, ако загубех него? Нищо. Абсолютно нищо, защото няма да го помня. Няма да помня първата си целувка, няма да помня нещата, които ми е показал, нито ще подозирам, че някъде там има момче, което успя да спечели цялото ми същество за седмица, че и по-малко. Имам още много да уча от него, а и прекрасната му душа не бива да остане мъртва! Тези мисли бяха болезнени... Толкова болезнени...
   -Грийн, трябваше да ми кажеш в началото...
   -Ейд... Съжалявам... Толкова съжалявам, макар да знам, че думите няма да оправят нещата... Съжалявам ужасно много. Трябваше да ти кажа още в началото, защото ако знаеше, че няма да ме помниш и няма да ме видиш никога отново, ти нямаше да си позволиш да ме обикнеш. Нямаше да си позволиш да се сближиш с мен.
   -Не... Недей... Не искам да те лъжа. Последните неща, които каза са верни, но ако не те бях обикнала, нямаше да знам толкова много неща... Ако не бях прекарала всичкото това време с теб, щях да пропусна много, наистина много. Щях да изпусна всичко. Всичко, което трябва да знам. Напълно разбирам защо не си искал да ми кажеш и аз... Аз не ти се сърдя. Разбирам те. Разбирам те много добре и не бих могла да ти се сърдя. Напротив. Благодаря ти, Грийн. Благодаря ти, че скри истината от мен. Благодаря ти, че ме заслепи за съдбата ми. Благодаря ти, че беше себе си и ти благодаря, че ми позволи да усетя любовта... Но това не може да е краят. Имам още 12 дни, нали така? Да. Толкова са. Но това няма да са последните ни дни заедно. Няма. Сигурен ли си, че няма поне минимална изкрица надежда? Все трябва да има някакъв начин да си върнеш живота...
   -Виж... Има неща, чиито отговори дори аз не знам.
   -А от къде ще мога да науча отговорите тогава?
   Той се замисли за момент, сетне каза:
   -Ела с мен. Има още едно място, на което трябва да те заведа.