Всичко ще бъде наред

Глава 25-Виждащият

   Много пъти съм се замисляла дали ако някой от хората, които наблюдавам знае, че съм там би се изплашил. Със сигурност. Е, аз ако бях на тяхно място и знаех, че дух ме наблюдава, определено бих се изплашила много. Но сега за пръв път си помислих каква би била моята реакция, ако някой знае, че съм там.
   Сякаш цялата кръв в лицето ми се изцеди, крайниците ми изстинаха и сърцето ми започна да бие бясно. Едвам успях да направя няколко крачки назад, когато мъжът ме спря:
   -Хей, не си тръгвай - каза той весело, макар че на мен хич не ми беше забавно. - В момента умираш от страх, а не бива, защото няма причина.
   Думите му влязоха през едното ми ухо и излязоха от другото. Мамка му, провалих се, мислех си.
Искаше ми се да се махна, но в главата ми бясно препускаше една мисъл, а именно, по дяволите, какво обърках и защо този човек ме виждаше?!
   -Нищо не си объркала - каза човекът спокойно. - Успокой се.
   Ето това вече ме закова на място.
   -Знам, че си много объркана, но само се успокой. Всичко ще ти обясня.
   Всеки нормален човек би искал просто да се махне от там, без да слуша обяснения или някакви други глупости, но честно казано, аз бях доста объркана и исках да знам какво точно става.
   -Постарай се да не продумваш и думичка. Все пак е важно да издържиш срока си. Не бива да говориш, но можеш да мислиш. Каквото и да си помислиш, аз ще знам.
   Да мисля?!
   -Точно така. Кажи ми, момиче, какво правиш тук при мен, след като не си от моето семейство и какво общо имаш с племенника ми Грийн?
   Бях изумително шашната, но една мисъл приплъзна в съзнанието ми: Помагам на Грийн да си върне живота.
   -Помагаш му да си върне живота? Но как така? Той е Самоубиец, а Самоубийците не се връщат.
   Извадих от джоба си двете писма, които носех със себе си навсякъде и ги показах на човека. По принцип и тях не би трябвало да вижда, но той зачете внимателно, а когато прочете и последната дума, възкликна изумено.
   -Това са истински писма от Нещото! Не мога да повярвам... Не мога да повярвам, че има шанс Грийн да се върне!
   От къде знаете толкова много за Изпитваните, Самоубийците и Горе като цяло?
   -Мило момиче, още ли не си се досетила? Та аз бях Изпитван.
   Бил сте... Какво?! Как имате спомени?!
  -Божеее, ама ти нищо не знаеш!
  Погледнах го смаяно.
   И от къде, по дяволите, мога да знам?!
   -Права си, Нещото не споделя такива неща, както не ти е споделило как да запазиш спомените си.
   А защо Нещото пази тази информация за себе си?
   -За да каже нещо толкова важно, определено трябва да мисли, че човекът, на когото го казва е достоен да знае тази информация. Или това, или иска въпросният човек да научи по друг начин.
  Значи Нещото ме мисли за недостойна да знам как да запазя спомените си?
   -Определено не. Ако те мислеше за недостойна, ти нямаше да знаеш нито дума от тази по-специална информация, бъди сигурна. Просто е искало да научиш по друг начин.
   Божке, Вие наистина четете мислите ми, нали?
   -И още как. А сега ме чуй внимателно. Всеки Изпитван би могъл да запази спомените си, ако в спасението си включи човек, който преди не е участвал. Тоест, представи си втора сцена на смъртта, но този път е намесен човек, който не е участвал първия път и ти е помогнал да се спасиш.
   Парченцата от пъзела трескаво започнаха да се подреждат в главата ми. Ами да! Вече всичко имаше логика. Веднага се сетих за Лана, разбира се.
   Моя приятелка на име Лана е умряла заради бой, в който гаджето ѝ не е участвал 1-вия път, но втория е. Но при нея е по-различно. Тя има спомени, но не ме вижда. Само усеща когато близо до нея има Изпитван и може да усети името му. Също така, чува Камбаната.
   -Слушай, Ейд. Нещата не свършват до тук. Когато намесим още някого в смъртта си, ние получаваме уникални и най-различни способности, свързани с Горе. Например, аз мога да виждам Изпитвани, да чета мислите им и да усещам чувствата им, но ако не ги погледна в очите, няма да знам, че са тук. Също така, не умея да чувам Камбаната. Общото между всички Изпитвани, намесили някого в смъртта си е, че всички имаме спомени за Горе. Мислех, че аз съм единственият с подобни сили, но не е така. С годините срещнах много Изпитвани и се снабдих с цялата информация, свързана с Горе... Е, явно не цялата. Не знаех, че е възможно Самоубиец да се върне.
   Значи казвате, че... Ако намеся някого в смъртта си, по какъвто и да е начин, стига да не е участвал преди, ще имам спомени и чудати способности?
   -Точно така.
   Говорехме си още дълго време. Всъщност той говореше, а аз мислех. Обсъждахме миналото му, връзката ми с Грийн, неговото минало, моето минало... Чудесен разговор беше.
   Той разговаряше сякаш всеки ден го навестяват духове и ежедневието му се състои в бъбрене с тях. Точно това направи разговора непринуден и лек.
Представях си колко абсурдно изглеждахме от страни... По скоро колко абсурдно той изглеждаше от страни - като луд, който си говори сам, и то не за какво да е, а за духове.
   Когато казах (по-скоро помислих), че трябва вече да се качвам, той ме изпрати с думите:
   -Чао и щом ти остават още 10 дена, значи можеш спокойно да ме посетиш отново някой път.
Усмихнах му се, след което изчезнах от погледа му, пренасяйки се при къщата - съборетина.

                          *     *     *

   -Невероятно! - възкликна Грийн, след като бе изслушал мълчаливо всичко за случилото се Долу. - Просто... Уау!
   -Не си предполагал, че чичо ти е бил мъртъв, а?
   -Определено не.
   Когато бях Долу, чичо му ми разказа как е умрял - подхлъзнал се е и си е разбил главата. Това е малко глуповата смърт. Представям си, ходя си аз и изведнъж - бааам, мъртва съм.
   Вторият път обаче, там е била неговата съпруга, която го е хванала и му е попречила да се подхлъзне. Ето - няма драма, няма нищо. А ааазз...
   -Сега под въпрос е... Бих ли искала да замеся някого, който не е бил замесен преди? Чичо ти ме посъветва да не го правя. Каза, че имайки предвид, че съм умряла при автомобилна катастрофа е опасно да намесвам и други, защото някой друг може да загуби живота си този път.
   -Напълно съгласен съм. Но, както прецениш, Ейд. Ако смяташ, че наистина трябва да запазиш спомените си, намеси някого.
   -За нищо на света не бих застрашила нечий живот заради себе си... Така че не. Няма да го правя.
   -Добре. Честно казано, и аз на твое място не бих.
   След нежна целувка се сгуших по-удобно в прегръдката му. Този разговор се бе проточил много и вече беше време за спане. Но имайки предвид колко дълго си говорихме с чичо му, нищо чудно да съм пропуснала някоя подробност в разказа си. Потънах мисли за днешния ден и заспах.