Всичко ще бъде наред

Глава 26-Един месец

   Хората са го казали - нов ден, нов късмет. Е, не бях сигурна дали и сега ще е така, имайки предвид, че с всеки изминал ден, светът ми предоставяше все по-шантави и шокиращи изненади.
   Жалко, че за Изпитваните нямаше почивен ден. Бих прекарала цял ден, дори цяла вечност просто в прегръдките на Грийн на някое красиво място, но не можех.
   Реших да започна седмицата с посещение на майката на Грийн.
Както винаги, картинката, която заварих, когато си помислих за нея беше доста депресираща - тя в полумъртво състояние с бутилка в ръка, седяща на пейка.
   Добре... Можех да приема факта, че бившият ѝ съпруг вече не я обича, но все пак, тя беше майката на две от децата му, едно от които е мъртво. Как беше възможно да не изпитваше загриженост за нея? Поне малка?
   Целият ден мина разточително... Жената не правеше нищо друго освен да пие, а по едно време започна да се държи абсолютно неадекватно, заради влиянието на алкохола.
   Разплака се с глас, започна да крещи проблемите си с цяло гърло и събра доста укорителни и отвратени погледи.
   Въпреки пиянството ѝ в понеделник, във вторник реших отново да отида при нея, но този път положението беше много по-критично. Имах чувството, че цяла нощ не беше спала, за да пие. Приличаше на зомби - посиняло лице с празен поглед и уморени очи, и за капак на всичко, почти се влачеше, залитайки.
   Аз вървях бавничко близо до нея като спазвах безопасна дистанция все пак, защото ако залитнеше към мен и ме докоснеше... Щеше да стане страшно.
   По едно време чух шум и погледнах нагоре - самолет разбутваше облаците.
   От както бях Горе, това се беше случило няколко пъти и беше изумително дразнещо.
   Изведнъж, както се влачеше, жената спря за няколко секунди, сетне се просна на пода, изпускайки бутилката, от която отпиваше от време на време и я счучи. Останалите няколко глътки се разляха около нея.
   Няколкото човека на близо се стреснаха. Аз самата също много се изплаших. Много исках да се приближа и да проверя дали е жива, но не можех. Не биваше.
За щастие, един човек го направи вместо мен. Да, беше жива, но беше в безсъзнание. Човекът се обади на телефона за спешни случаи и обясни какво се бе случило, а само след 10 минути, тук дойде линейка, която откара нея и мен до някаква болница. Прегледаха я, а тя се събуди след около половин час. Все още беше пияна, но разсъдъкът ѝ се беше появил лекичко. Един лекар се приближи към нея и ѝ каза:
   -Госпожо, в кръвта Ви има огромно количество никотин заради цигари. От всичкия алкохол, който сте изпили, черният ви дроб е изключително увреден, а заради цигарите, които сте пушили - белият ви дроб почти за нищо не става. Отдавна сте прекрачили границите на нормалното.
   Жената заговори с ленив глас, заваляйки думите си:
   -Искам да си ходя... Какво правя тук?!...
   -Не бихме могли да ви пуснем да си идете. Здравето ви е много зле. Бих казал, че в момента танцувате върху границата на разсъдъка и лудостта. Не намерихме никакви документи или дори телефон във Вас, когато ви приехме. Кои са близките Ви?
   -Нямам... Нямам близки... Синът ми замина... Другият умря... Мъжът ми ме напусна...
   -Много съжалявам да чуя всички тези неща, но имам да ви съобщя новина, за която също изключително много съжалявам. Остават ви едва два месеца живот, но може и по-малко да са. Всяка цигара би могла да е фатална.
   Стомахът ми се сви на топка. Имах чувството, че някой току-що ми беше ударил шамар.
   Господи, как е позволила да се стигне до тук?! Как мъжът ѝ и Блу са позволили да се стигне до тук? Тези мисли ме мъчеха много, но за жалост нямаше какво да направя.
   Реакцията на жената не беше кой знае каква. Просто прошепна нещо, което не успях да чуя и мисля, че никой друг не чу.
   Лекарите се свързаха с Блу и му разказаха за положението, но направо зле ми стана като го чух през телефона да казва ,,Не ме е грижа, нека мре".
   Обадиха се и на бащата на Грийн, но той само каза, цитирам, че не може отново да оправя кашите на млоумната си вечно пияна бивша жена.
   След малко жената отново прошепна нещо, но този път я чух.
   -Брат ми - каза тя.
   -Имате брат? - попита лекарят учудено.
   -Брат ми - повтори жената.
   Не знам как го направиха, но успяха да се свържат с въпросния брат. Не знам защо не се бях досетила по-рано, но много се учудих като останових, че разговарят с чичото на Грийн, този, който бил Изпитван. Нали му е чичо, мислех си. Логично е да е брат на майка му. Оф, много съм тъпа...
   Той, за разлика от другите двама каза, че веднага ще дойде и наистина пристигна. Когато ме видя ми кимна достатъчно дискретно, за да не се разбере от никой друг.
   Опита се да проведе разговор със сестра си, но тя беше в прекалено неадекватно състояние за да говори свястно.
   Когато спря с опитите си ми кимна да изляза в коридора с него. Не знаех какво бе намислил, но не се възпротивих.
   Озовахме се сами в коридора, а той ми каза тихо:
   -Ейд, предлагам ти да не казваш на Грийн какво си видяла и разбрала днес.
   Стъписах се. Не можех да повярвам на ушите си. Той искаше от мен да скрия от Грийн?!
   Няма да стане ! Помислих си категорично. Напълно наясно съм, че на него ще му е много трудно да приеме всичко това, но аз ще бъда с него. Ще му помогна да се справи. Колкото и да е нещастен, той трябва да знае. Не мога да крия от него нещо такова.
   Очаквах чичото да се възпротиви, но той само се усмихна вяло и каза:
   -Наистина не искаш да го лъжеш, нали? Дори това да не е лъжа, а просто спестяване на истината?
   Изобщо не е толкова просто. Става дума за майка му. Ако всичко върви по план, и двамата ще се върнем преди смъртта ѝ. Той ще се върне в деня на неговата и ще я предотврати, затова няма да се стигне до тази на майка му, но той все пак трябва да знае колко далеч е стигнало положението.
   Той отново ми се усмихна плахо, сетне продума:
   -Знаеш ли, ти си достойна за него. Наистина си.