Всичко ще бъде наред

Глава 27-Историята

   Когато се качих Горе и погледнах Грийн в очите се поколебах дали да му кажа... Но само за секунда.
   Знаех, че е наистина важно да знае, но съзнавах колко ще го отчая това...
   В крайна сметка, от мен вече зависеше животът на още един човек, което ме караше да се тревожа още повече.
   Разказах му всичко.
   След няколко секунди мълчание, той каза:
   -Сигурна ли си, че това са казали брат ми и баща ми?
   -Напълно. Чух го с ушите си.
   След още една пауза отново продума:
   -Благодаря ти, че ми каза. Определено предпочитам да знам, от колкото да не знам... Явно родителите ми не са оправили отношенията си, както и брат ми и майка ми...
   -Наистина ли брат ти мрази майка ти толкова само, защото тя не одобрява факта, че той е гей?
   Грийн отвори уста в опит да ми отговори, но не му се получи.
   -Знаеш ли, ако утре отидеш при брат ми, може и да разбереш - каза вместо отговор.
   -Добре. Ще го направя. А други ден ще отида при чичо ти.
   -Чудесно решение.
   Честно казано, Грийн прие чутото много по-добре, от колкото очаквах и от колкото аз бих на негово място, но това ми харесваше, разбира се.
   Не казвам, че не му пукаше. Напротив, разтревожи се и то много, също така се разочарова, че майка му изобщо не знаеше кога да спре, но имам чувството, че някак си беше сигурен, че ще мина Изпитателния срок. Определено ми имаше доверие, което ме притесняваше още повече.
   Толкова пъти съм била на косъм да свърша някоя глупост - да проговоря, например... Ако направех такава тъпа грешка, никога нямаше да си го простя. Никога.

                          *     *     *

   Нацелих ден, в който Блу беше в отпуска. Прекара целия ден с гаджето си - разхождаха се, държаха се за ръце и изобщо не криха чувствата си. Все пак, беше 21 век. Не бяха длъжни да го правят.
   Честно казано, аз никога не съм била против обратните и не знаех защо някои хора толкова ги мразят.
   Когато мъжете се прибраха вкъщи, вече беше вечер. Настаниха се на един диван и Блу каза:
   -Не мога да повярвам, че майка ми се опитваше да спре нашата любов.
   -Не всички ни приемат такива, каквито сме - отвърна гаджето му.
   -И това е глупаво. Много глупаво.
   -Съгласен съм.
   -Глупавата ми майка щеше да ни раздели...
   -Но не го направи.
   Двамата започнаха да се целуват, а Камбаната ме призова.
   Добреее, сега вече разбирах. Майка му не просто е била против връзката, тя е искала да я прекрати. Замислих се, че ако моята майка иска да прекрати връзката ми с Грийн, и аз бих се ядосала много, но съм сигурна, че ако майка ми тръгне да умира, няма да ми е толкова безразлично.
   Разказах поредния ден на Грийн, а той толкова се вбеси, че едва го успокоих.
   -Как смее?! Боклук! Първо заряза най-близките си заради някакъв нехранимайко, в когото уж бил влюбен, а сега има наглостта да обижда майка ми?!, Леле, само да ми падне...
   -Хееейй, успокой се. Съгласна съм, че това е абсурдно, но не се ядосвай толкова. Определено не е прав и цялото това поведение е егоистично от негова страна, но нямаме какво да направим. Все пак, това си е негов избор. А сега се успокой, моля те.
   След няколко секунди, в които той диша и издиша дълбоко, за да се успокои, промълви:
   -Съжалявам, че избухнах така.
   -Няма проблем. Разбирам те напълно.
   -Ейд... Утре ще кажеш ли на чичо ми за... Това с наркотиците... че съм продавал? И всичко останало, за приятелите ми, че те продават на майка ми и така нататък?
   Доста се учудих, че Грийн иска чичо му да знае това, но се постарах да не го покажа особено много.
   -Сигурен ли си, че искаш той да знае?
   -Напълно. До гуша ми дойде да живея (и да съм мъртъв) в лъжа.
   -В такъв случай, разбира се, че ще му кажа.