Всичко ще бъде наред

Глава 31-Последният залез

   Пристигнахме във Виена, а аз все още имах спомени.
   Бяхме там за 3 дни, защото баща ми имаше работа там.
   Идвахме всяка година по няколко пъти и си имахме апартамент тук. Познавах квартала добре, както и центъра. Не можех да стоя затворена в апартамента през цялото време.
   Първите два дни избягвах максимално каквито и да било разговори с когото и да било, оправдавайки се с караницата с Дейна, но последният ден реших просто да се разходя по центъра.
   Дълго ходех, ходех и ходех... Видях познатия голям магазин за сувенири, минах покрай най-голямата катедрала във Виена, както и покрай магазина с неща, свързани с Моцарт точно срещу нея. Видях отново всички познати красиви сгради, купих си сладолед с мента от мястото, от където си взимах всеки път, видях и огромното, розово зайче, както и музикалната академия, в която мечтаех един ден да уча.
   Когато слънцето започна да залязва, реших просто да се настаня на един фонтан, близо до една голяма библиотека.
   Седнах там и слушах приятния звук на водата.
   Теренът беше необичайно пуст. Беше странно. Все пак, беше лято.
   Загледах се в залеза, нещастна, че този път го гледах сама. Гледах облаците и си спомнях за всички случки там - как с Грийн скачахме от облак на облак, как гледахме залеза и изгрева с други очи, как облаците се топяха под краката ни, когато валеше... Бях потънала в мисли и тогава видях нещо да пада от небето. Някаква хартийка.
Падаше доста бавно, но в крайна сметка се озова точно в ръцете ми. Направо изтръпнах, когато видях познатите златисти гравирани цветя върху пожълтелия лист. Това беше писмо от Нещото.
Отворих го бавно и започнах да чета.

                 Прекрасна моя Ейд,
   Сигурен съм, че когато видя това писмо си помисли, че е от Нещото, но не. Писмото е от мен - Грийн.
    Успях да убедя Нещото да ти напиша писмо. Сигурно се чудиш защо още ме помниш? Е, съжалявам, но не мога да ти кажа, но, както виждаш, нищо не е невъзможно. Може някой ден да разбереш.
   Разбрах, че си имала видение и си видяла смъртта ми. Доста грозна гледка, нали?
   Тъй като аз предотвратих смъртта си, хвърляйки онзи нож, а след това умрях отново заради баща ми, аз не мога да имам Изпитателен срок. Все пак, имах право на втори шанс, но на трети, не.
   Както знаеш, моят баща също умря. Тъй като той е решил да хукне да бяга и е паднал по стълбите, това го прави Самоубиец, което означава, че остава тук, освен ако някой негов близък не се яви на Изпитателен срок за него. Единственият вариант съм аз, а аз нямам никакво намерение да го правя.
   Радвам се, че вече няма да тормози майка ми, но не ми е особено приятно, че ще се засичаме. Е, поне вече няма съм в квартала на Самоубийците, защото вече не съм Самоубиец.
   Виж, любима, аз знам, че на теб ще ти е много тежко без мен. На мен без теб - също. Но, моя те, заради мен, докажи на себе си, че си силна. Аз вече го знам. Отдавна го знам, но искам и ти да го разбереш най-сетне.
   Също искам да знаеш, че във всеки един момент аз ще бъда с теб. Ще те гледам от високо, ще те подкрепям с любовта си и никога няма да спра да те обичам, но моля те, намери си някой друг. Влюби се отново. Намери някой, който да ти покаже това, което аз не успях. Намери някой, който да е достоен за теб. Не плачи за мен, защото аз съм с теб. Не позволявай на никого да потуши силите ти. Пази ги вечно.
   Давай, Ейд. Продължи живота си. Не дей да тъжиш за мен. Това ще ме направи щастлив.
   Обясни на Лана защо тя има спомени, виж се отново с чичо ми и, моля те, попитай го какво става с майка ми.
   Не забравяй, че не трябва да постъпваш както тя постъпи. Не се предавай, бори се, бъди силна, продължи напред и всичко ще бъде наред.

-Грийн

   Бих ви описала какви бяха чувствата ми в онзи момент, но не мога. Беше някаква много странна смесица между страх, болка, отчаяние, любов и... Решителност. Не знаех каква роля играе решителността в цялата работа, но секунди по-късно осъзнах.
   Щом Грийн искаше да продължа напред и да бъда силна, аз щях да го направя. Щях да се справя. Заради него. За него. Справих се с всичко до сега, щях да се справя и с това.
   Вярно, че се бяха насъбрали прекалено много неща, с които да се справям, но въпреки това, аз вярвах, че ще успея.
   Прибрах писмото в чантата си и тръгнах да се прибирам, тъй като взе да се стъмва, а и трябваше да оправям малкото багаж, който имах, защото утре заминавахме.
   Четях и препрочитах писмото, преосмислях думите и многократно го мокрех със сълзи. Макар Грийн да ме беше помолил да не плача за него, беше неизбежно, а и още в началото бях забелязала, че по листа има влажни капки, което значеше, че и той е плакал докато го е писал.
    Съмнявах се, че някога ще намеря момче, което да може да замени Грийн. Той ме допълваше. Той беше част от мен. Той беше единственият човек, който успя да ме разбере и да вникне в душата ми. Той беше единственият, който ме накара да му се доверя за толкова кратко време, че чак ми се струваше нереално. Той беше единственият, който наистина допуснах до себе си.
   Не знаех дали някога щях да спра да тъгувам за него и дали ще излезе от мислите ми. Бях сигурна, че животът ми ще бъде много труден, но едно единствено нещо със сигурност можех да направя за него - да остана силна, защото след всичко, което преживях, вече знаех, че съм, макар да бях сигурна, че голяма част от силата си бях придобила Горе и то благодарение на Грийн.
   Да, на следващия ден се качих на самолета и се прибрах у дома. Въпреки, че Нещото само ми каза, че с Грийн сме сродни души, все пак ни раздели. Наложи ми се да пренебрегна колко отвратителни можеха да са съдбата и Вселената понякога, за да направя това, заради което съществуваше Изпитателният срок и да изпълня желанието на момчето, което обичах - да продължа живота си.