Just A Bet/Просто облог

Chapter 2

/Миа/
Свършихме и реших да отида до библиотеката да си избера книга, защото вече ще имам време, след като лятото свърши  както и лятната ми работа от 7:30 до 22:00. Неисках тате да е длъжен да ми дава пари и лятото работех в един ресторант и се прибирах късно много уморена, и нямах време за нищо.
Отбих се в библиотеката и там видях Джимин - ъх...приятел на Айрин и Джънгкук. Тези тримата понеже са богати и разчитат само на парите на богатите си бащи, се мислят за голяма работа.
Честно казано като го видях се изненадах, но не е моя работа какво прави тук Джимин.

Започнах да разглеждам книгите на авторите.
Почти всички бях чела миналата година. Нищо ново не виждах.
Докато бях съсредоточена коя книга да прочета, чух глас зад себе си.

- Еха Миа..., как така си решила да дойдеш? Цяло лято те нямаше. - каза Джимин.

- Защо се интересуваш от мен, нямаш ли друга работа?

- Не...това ми е работата.
Помагам на леля в библиотеката и всеки месец ми плаща, тук съм още от лятото. Като цяло нищо интересно, не се срещам с много хора, никакви готини момичета идват.

- Тогава защо работиш тук?

- Защото се нуждая от работа. Тате има достатъчно пари, мога да си позволя и да не работя, но казах на тате, че мога да се оправям сам, което май си беше лъжа.

- Не е нужно да правиш нещо, което неискаш.

- Мислиш, че неискам? Може и да е скучно, но поне не съм вкъщи да слушам караниците на родителите ми. - аз не казах нищо и продължих да си търся книга.

- Да ти помогна ли? - попита той

- Можеше и по рано да попиташ, но ти реши да започнеш с "Еха Миа, как така си решила да дойдеш дрън дрън"

- Хах - засмя се - Какво търсиш?

- На скоро докарвали ли сте нови книги?

- Да, но не са тук, ела ще те заведа.

Той ме заведе при новите книги, които бяха подредени на няколко рафта.

- Еха...- казах аз  - Толкова книги, които не съм чела - зарадвах се и се обърнах към Джимин със широка усмивка.

- Мерси!

- За нищо - засмя се и си тръгна, а аз си избрах книга и я платих.

/Джънгкук/
Бях с Айрин на нашето място.
Тавана в някаква къща, изоставена. Била е голяма къща и аз Джимин и Айрин решихме да подредим тавана, за да има къде да се събираме и да говорим без никой да ни притеснява. Незнам на кой е била къщата, но е доста голяма. Ние просто ползваме тавана.

- Кога свършва смяната на Джимин? - попита Айрин, докато седеше на въртящия се стол и се въртеше леко.

- След половин час.

- Не смяташ ли, че е тъпо.

- Кое?

- Да има работа. Техните са богати, а той си пилее времето.

- И аз не знам защо го прави.

- Скучно ми е, тръгвам си. - стана от стола и се запъти към вратата, но през нея влезе Джимин.

- Пуснаха ме по-рано днес! - каза той и се хвърли на футьойла. - Знаете ли кой видях?

- Котка да играе мач? - казах аз

- Не..глупако...видях Миа. Дойде да си взима книга

- Защо тя ви вълнува толкова? - попитах аз

- Тя винаги ще си остане скучна и самотна, жалко...дори приятели няма.- засмя се Айрин на последното.

/Миа/
Прибрах се и веднага след като си написах домашното седнах да чета.
Дори не усетих кога съм стигнала до 9та глава и часът е станал 22:45.
Оставих книгата и легнах. Бях затворила очи, когато си спомних за петицата по математика. Ако тате разбере ще ме убие. Успеха ми спада и това не е добре. Винаги се старая да имам само шестици, иначе тате се разочарова от мен.
Утре трябва да я поправя...