Stranded| Suga x Reader

2 | 24 часа

Това е превод на книгата "Stranded", написана от BurkahRae12 .  

Устата ти остана отворена и очите ти се разшириха от шок, заради грубостта на практически непознатият. Той беше твоят...капитан? Значи той щеше да е този, който ще те заведе до бъдещият ти затвор. Какво съвпадение, той и без това изглеждаше достатъчно студен за тази титла. 

„Какво, нямаш думи? А, сигурно не си свикнала да говориш с тези под статуса си." 

„Не"-поправи го бързо, като не искаше той да си помисли, че ти си грубата в ситуацията,-"Просто съм в шок." 

„Шокирана си, защото не те третирам с уважение? Съжалявам, че ще те разочаровам, но не се прекланям пред никого, особенно пред някакво лигаво богато момиченце като теб."  

Думите му те блъснаха като автобус. Той сериозно ли? Никой не би говорил на някой така... особенно на някого, когото не познава..., нали? 

„К-какво?"-попита ти, чудейки се дали не си го чула погрешно. 

Той извъртя очи, очевидно не особенно впечатлен от теб и твоето заекване. 

„Чу ме. Защо тряба да се повтарям?"  

Започна да се ядосваш на този Юнги-човек и захапа езика си, за да не избухнеш. Отказа да се поддадеш на неговия тормоз; това беше нещото, което той искаше. Затова вместо да говориш, ти го поогледа отблизо, надявайки се, че ще ти даде някаква индикация кой е той и защо се държи грубо с теб. 

Той имаше бледа кожа, която контрастираше с очевидното му знание относно корабоплаването и изглеждаше сякаш през повечето време той е избягвал слънцето. Русата му коса лежеше върху челото му и леко се движеше с бризът, когато се засили. Очите му бяха студени, затова ти ги избягваше, когато очите ти претърсваха лицето му. Освен очите, в които те бе страх да погледнеш, трябваше да признаеш, че той изглеждаше доста...добре. Носът му беше сладък и устните му, макар ѝ приткснати в линия, бяха е добра форма, дори и да бяха сухи от топлината и слънцето. 

Жалко, че беше тотален гадняр с теб досега.

„Аз съм (Т/и),"-каза му ти, опитвайки се да игнорираш изблиците му, „Благодаря ти, че ще ме заведеш до....ъъъ имението на годеника ми." Думите звучаха като котва вързана за езикът ти. 

Юнги се изсмя презрително и си сложи слушалките, сякаш реши, че разговорът е приключил.