Summerlin(BG Fanfiction)

ГЛАВА ВТОРА

Гледната точка на Анджел:
   Името ми е… Анджел Гомес. Влюбих се в един мъж. Заради него, станах част от свят, който е напълно непознат за мен. Той… обеща ми, че ще бъдем щастливи. Повярвах му. Анджел… каква ли ще е моята роля? Аз ще съм тази, която винаги ще стои до Джъстин. Неговият ангел. Любовта на живота му… Съпругата му.
   А, Summerlin се превърна и в мой дом.

   Животът е поредица от изненади. Убедих се в това. В един момент… си сам. Нямаш си никого. Семейството ти, собствените ти родители не те обичат, не те искат. Принуден си да си тръгнеш. Защо да оставаш на място, където не си желан? Аз постъпих по този начин. Тръгнах си. Справях се. Успявах, но понякога тънкото въже, с които свързвах двата края, се късаше.
   Оставаш на улицата, превръщаш се в потенциална жертва за всички извратени мъже, които се разхождат през късните часове на нощта. Мислиш си, че всичко е свършило. Няма изход. Не можеш да избягаш, но изведнъж се появява човек, който ти помага. Спасява те. И преобръща живота ти. Дава ти това, което винаги си искал. Любов.

- Защо не ми разкажеш нещо за семейството си? – гласът на Джъстин, който шофираше, достигна до мен, изкарвайки ме от мислите, в които бях потънала. Да. Съгласих се. Щях да отида в Калифорния с него, защото исках да разбера. Исках да разбера причината за чувствата, които усещах. Шансът да получа желаните отговори беше минимален. И все пак, знаех, че надеждата умира последна.
- Нямам семейство. – отвърнах, поглеждайки през прозореца. Пътувахме от три часа, но все още оставаха около сто километра, докато пристигнем в Лос Анджелис.
- Съжалявам. – каза, а аз се усмихнах леко.
- Не, родителите ми са живи, просто… не общувам с тях.
- Моля те, не ми задавай въпроси, но… аз също. – думите му ме изненадаха. Не очаквах, че би се намирал в подобно положение. И все пак се справяше по-добре от мен. Имаше образование, работа и трябва да призная, че беше привлекателен. Изненадана съм, че няма момиче до себе си.
- Наистина ли? – кимна положително. – Добре. Няма да ти задавам въпроси, но… моите не ме обичаха.
- Какво? Това изобщо възможно ли е? Защо не те обичат? Ти си прекрасно момиче.
- Благодаря. – усмихнах се. – Предпочитат сестра ми. Аз съм била грешка. Не е трябвало да се появявам.
- Това е ужасно глупава причина. Аз не мисля, че си грешка. Радвам се, че си тук. С мен. – призна, а онези чувства, които и без това бушуваха вътре в мен, само се засилиха. Какво ставаше? Дали и той го усещаше? Възможно ли бе подобно нещо? Познавахме се едва от ден.
- Какво ще правим в Калифорния? – побързах да сменя темата. Последното, което исках беше да му показвам, че ми влияе.
- Имам работа. Трябва да снимам едно събитие. Ще отнеме няколко часа. После…, ако искаш може да излезем. Ще те разведа.
- Сигурно си добър в това, което вършиш. Живееш във Вегас, а работиш в Ел Ей. – засмях се.
- Не се случва особено често, но какво да кажа? Запознахме се в такъв момент. – усмихна се.
- Колко дни ще останем?
- Два. Ще се приберем утре вечер.
- А, къде ще спим? – попитах, макар че вече знаех отговора.
- В хотел, разбира се. Не се тревожи. Запазих апартамент. Има две спални. – увери ме, макар че и да беше само една… нямаше да създавам проблеми.