True Love 😍💖😄

19 глава

ГТМинГаби
Аз се събудих и видях че никой няма до мен дори и вчера не знам какво се случи... Помня само че някакви момчета и момичета дойдоха при мен и тва е обаче имаше едно момче което много ми харесва... Беше много сладък и красив но сигурно си има гадже... Еми какво да се прави ще трябва да продължа напред и тва е днес ме изписваха от болницата доктора дойде с някакви документи.
Дотора-Добро утро г-це МинГаби.
Доктора ми се усмихна както и аз.
МинГаби-Добро утро.
Доктора-Както сте разбрали днес ще ви изписваме.
МинГаби-Знам.
Доктора дойде до мен и ми даде документите.
Доктора-Трябва само да попълните документите и сте свободна.
МинГаби-Добре.
Аз взех химикала и попълних документите вече бяха готови.
Доктора-Готова сте.
МинГаби-Добре... Довиждане.
Доктора-Чао.
Доктора излезе а аз си оправих багажа който ми бяха донесли вече бях готова и излязох от болницата!
ГТМинЙонги
Днес със Сияна си тръгнахме по-рано за да оставим моето бебе да спи... Трябваше и хубав сън аз вече си бях у нас и реших да пиша на Габи взех си телефона и писах.
My_cute_babyboy❤-Бебчо наспа ли се?
My_sweet_babygirl💜-К-кой си ти? И д-да.
My_cute_babyboy❤-Аз съм Шуга.
My_sweet_babygirl💜-Л-лъжеш ме.
My_cute_babyboy❤-Не те лъжа... Бейби повярвай ми.
My_sweet_babygirl💜-Д-докажи го.
My_cute_babyboy❤-Ок.
My_sweet_babygirl💜-Чакам.
~seen~
Аз само видях съобщението и сега трябваше да и докажа че съм аз наистина искам да си спомни за нас... Липсват ми моменти заедно липсват ми нейните топли прегръдки липсват ми нейните сладки,меки и пухкави усти... Цялата ми липсва не мога без нея без нея не мога да живея сега трябваше да си избера дрехи за да мога да изглеждам добре пред моето момиче... След няколко минути си избрах дрехи облякох ги вече бях готов сега трябваше да кажа на наще че излизам... Слязох долу и видях не да седят на даивана да гладат телевизия.
Шуга-Омма,Аппа... Аз излизам.
Г-жа Йонги-Добре.
Г-н Йонги-И внимавай.
Севи-Пази се оппа.
Тае-Пази Габи... И внимавайте.
Шуга-Добре... Чао!
Всички- Чао!
Аз излязох и тръгнах към болницата по пътя видях едно красиво и хубаво момиче... Приличаше ми на Габи огледах се малко повече и това беше Габи... Но тя не трябваше ли да е в болницата?-Сигурно са я изписали аз се приблих до нея и я прегърнах в гръб тя се обърна към мен.
МинГаби-Т-ти к-кой си?
Тя беше уплашена личеше и.
Шуга-Аз съм Мин Йонги.
МинГаби-Т-ти ли си момчето което ми писа?
Шуга-Дам.
Аз се усмихнах а тя се изчерви беше много сладка.
МинГаби-Д-добре... Но ти от къде ме познаваш?
Шуга-От доста време се познаваме... Ти просто не ме помниш.
Аз сведох глава а тя ме гушна... Идеше ми да я целуна ноа тя не си ме спомня... Това ме засипа.
МинГаби-Шуга искаш ли да се поразходим?
Шуга-Ъм... Добре... Теб когато те изписаха от болницата?
МинГаби-Преди 10мин. Излязох от там... Защо?
Шуга-Питам... Трябва да си оставиш багажа у вас... Хайде да отидем и после ще се разходим.
МинГаби-Доообре.
Аз и Габи тръгнахме към тях аз мислех дали ще си ме спомни изцяло или няма да ме помни? Беше ми гадно че не ме помни... А и аз бях виновен за всичко аз и причиних това сега дори и брат си не помни аз съм ужасен човек... Усетих някаква топла и нежна ръка да хваща моята когато погледнах видях че Габи ми е хванала ръката аз я погледнах а тя се изчерви до основи... Аз и се усмихнах и тя също преплетох пръститени и бях супер щастлив не исках да и пускам ръката но трябваше... Вече бяхме пред тях тя звънна на звънеца и брат и излезе когато видя че държа ръката и се усмихна както и аз.
Куки-Габи ти си добре.
Куки я гушна а тя му отвърна.
МинГаби-Добре съм оппа... А вие как сте?
Куки-Добре сме... Влизайте.
Аз и Габи влязохме тя веднага седна на дивана на Куки ме извика... Отидохме в кухнята.
Куки-Шуга много ти благодаря че я доведе.
Шуга-Няма защо... Изписалиса я от болницата.
Куки щом чу това веднага се зарадва и подскачаше като заек аз се смеех и той също.
Куки-Радвам се че ще заедно.
Шуга-Ъм... Не сме... Тя не ме помни все още.
Аз сведох глава и едвам не заплаках.
Куки-Сега ще си спомни.
Аз вдигнах глава.
Шуга-Как?
Куки-Ще и разкажем какво се е случило... Ще се съберем у нас и ще и кажем.
Аз само седях и гледах като гръмнат бях супер нервен.
Шуга-Добре... Кога ще се събираме?
Куки-Ами... Мислех сега да е... Защото довечера наще ще ни водят извън Сеул.
Шуга-Добре.
Аз и Куки отидохме в хола... Всички се бяха събрали... Всички бяха седнали по двойки... Само аз не намерих Габи... Качих се в нейната стая и видях че тя беше там аз се доблих до нея.
Шуга-Габи защо си тук?
МинГаби-Теб те нямаше долу... Помислих си че си тръгнал и се качих горе.
Шуга-Все още съм тук... Няча да си тръгвам... Ще седя при теб... Хайде ела долу с мен.
МинГаби-Добре... Но аз никой не познавам от тях.
Тя гледаше тъжно аз я гушнаш знаех че това е правилният вариант.
Шуга-Няма страшно любов моя.
МинГаби-Добре.
Аз и Габи слязохме долу всички се бяха събрали отодавна... Бяха по двойки понеже Джънгкук така им каза.
Куки-Най-накрая дойдохте и вие.
Шуга-Дам... Ся кво ще правим?
Габи ме хвана за ръка а аз се усмихнах... Беше уплашена и го знаех.
Куки-Сега ще разкажем на Габи защо е била в болницата и после ще играем на нещо.
Всички без Габи- Супер.
Куки-Седнете на дивана.
Аз и Габи седнахме на дивана аз не и пуснах ръката защото я беше страх а и тя не искаше също. Селин се изправи.
Селин-Благодаря на всички че дойдохте у нас... Събрахме за да помогнем на Габи да се прибори с амнезията... Надявам се да и помогнем да се прибори с това и да си ни спомни след това... Лори ти почни първа.
Селин седна и Лори почна да говори.
Лори-Габи спомняш ли когато бях малки как брат ти ме подгони понеже му бях взела любимата играчка?
Габи едвам отговари.
МинГаби-Д-да.
Криси-Габи спомнях когато бяхме как Тае дойде у вас и се престори на Куки?
МинГаби-П-помня.
Тина-Габчо спомняш ли миналото лято как брат ме удари и после ти го удари и то с метлата.
Габи се засмя както и другите. МинГаби-Да помня го това.
Сияна-Миналото лято Габи дойде у нас... Помогна ми да накарам брат ми да излезе навън... Понеже аз и Лори чистихме стаята и... А Габи взе тигана и каза"Ако не излезеш ще стане лошо" и брат ни излезе като почудо.
Всички продължаваха да се смеят дори и Рап Монстър.
МинГаби-Заслужаваше си го... А защо ми припомняте тези случки?
Всички замълчахме Куки реши да и обясни което е добре.
Куки-Виж сестричке... Ти имаш амнезия и не ни помниш имената.
МинГаби-Напротив... Помня ги.
Куки-Тогава ще те изпитаме.
Куки се замисли кой да посочи... След известно мислене Джънгкук реши да посочи ДжеиХоулп.
Куки-Това момче кал се казва? Всички да си мълчат.
Всички без Хоби-Добре.
МинГаби-Ами... Ви.
Хоби-Не... Грешка... Аз съм Хоби.
Хоби се усмихна както нинога до сега а Габи се обърка тотално.
Ви-А аз как се казвам?
МинГаби-Ъм... Куки.
Куки-Неее... Сестричке... Ще има доста да те учим.
Джимин-Габи аз как се казвам?
МинГаби-Ти си Джин.
Джин-Неп... Аз как се казвам?
МинГаби-Рап Монстър.
Рап Монстър-Това е Джин... Аз как се казвам?
МинГаби-Шуга?
Шуга-Мила това е Арем.
МинГаби-А аз наистина имам амнезия... Какво ще правя сега?
Всички видях ме как Габи се разплака... Всички я гушнахме и тя се успикой малко... Изведнъж ми хрумна идея.
Шуга-Хора хайде да и се представим отново... Сигурно ще си спомни по-добре.
Всички- Ок!

Здр... Съжалявам че не написах 19 глава... Трябваше да напиша героите... Надавям се да ви е харесала главата и книгат!
💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜