I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/

Бившето гадже

*Гледна точка на Юнги*

Какъв палав език извади тази кучка, помислих си махайки червеното листче от вратата на кухнята. Прибрах го обратно в джоба си и започнах да разглеждам останалата подготовка за празненството, а тъй като съм забраванко, трябваше да поканя Че Джи в последния момент.

Извадих телефона си от джоба на раздърпаното сако и потърсих номера на Че Джи.

*Разговорът*

- Ало? - отговори изморен глас от другата страна на линията

- Че Джи! Аз съм, Юнги - усмихнах се и се облегнах на близката стена

- По средата на нещо съм, говори по-бързо - заповяда ми той, а аз мислено избухнах в неконтролируем смях

- Добре, добре - подсмихнах се - утре вечер правя парти, няма основателна причина, но облеклото трябва да е официално - отделих телефона от ухото си и прекъснах връзката

Прибрах телефона си обратно в джоба на сакото и оправих косата си, до колкото можех без огледало.

*Гледна точка на Натали*
21:00 часа

Най-после този дълъг и изморителен ден свърши, искам единствено да си напълня ваната и да се отпусна с чаша червено вино, нищо повече.

Качих се в стаята си и започнах да търся пижамата си, тоест дълга и раздърпана тениска, принадлежаща на бившето ми гадже, Техьонг. Но това не ми пречи да я задържа, нали?

След като си взех една дълга вана, реших, че трябва да подготвя малка част от презентацията за човешкото тяло и неговите особености. По-добре да започнеш от рано, отколкото да се сетиш в последния момент.

- Натали? - чух леко почукване на вратата си

- Да? - обърнах се към отворената врата и баща ми стоеше там, усмихнах му се

- Утре искам да отидеш в най-скъпия бутик и да си избереш най-хубавата официална рокля - каза баща ми с напрегната усмивка на лицето си

- Ъм... Добре, но защо? - станах от мястото си и направих две крачки към баща си

- Мин Юнги ще прави някакво тържество и ние сме поканени, искам да покажеш на всички останали момичета, че ти си най-красивата между тях - продума той и ми подаде листче, изглежда като чек

- Защо ми е този чек? - зададох въпроса си, но баща ми вече не беше в стаята

Сгънах хартийката на две и я оставих на бюрото си, а след това продължих с работата по презентацията.

Около час и половина вече работя по презентацията и върви повече от добре, но няма да е лошо да поспя, имам нужда от един здрав сън. Запаметих всичко и затворих лаптопа, взех си телефона и си легнах, но тъкмо когато се унасях в сън телефонът ми започна да звъни.

*Разговорът*

- Ало? - отговорих, а дори не бях погледнала кой звъни

- Натали! - изпищя познат глас. Роуз.

- Бърз въпрос - прозях се - защо ми викаш в ухото? - погледнах часовника на нощтното си шкафче - в 12 през нощта?

- Легнала ли си? - попита тя с все още развълнуван тон

- Не, броя паяжините по ъглите на стаята - подсмихнах се на сарказма си - казвай каквото ще казваш, защото ми се спи адски много

- Техьонг е в Сеул - каза бързо и затвори телефона

Т-Техьонг? Моят Техьонг? Онзи Техьонг, с когото преспах за пръв път? Този, който кара сърцето ми да препуска само щом усетя аромата му?

Заключих телефона си и го заврях под възглавницата си. И нека неловките мигове започнат от утре.

Ужас.

529 words (прекалено дълго ли е?)