Was It Me (H.S)

Глава 32

- Честита нова година! - изкрещя Луи прекалено близо до мен, което ме накара да подскоча. След това фойерверки изпълниха небето със пъстри цветове.
Аз се бях настанила в удобната люлееща пейка и търпеливо изчаквах всичката тази суматоха да отмине. Не си падах особено по това да зяпам зарята, а и шума ми идваше в повече.

- Честита нова година! - усмихна се Хари и се настани до мен, продавайки ми чаша шампанско. Сгуших се в него и разгънах ръкавите на пуловера, който бях измъкнала преди час от гардероба му. Харесваше ми, че всичките му пуловери бяха толкова големи, че се побирах цялата в тях.
Хари плъзна пръст по брадичката ми, за да го погледна, след което нежно свърза устните ни.

- Джо, знам че-

Мелодията на телефона ми прекъсна думите му. Погледнах към екрана. Мич ми звънеше.

- Извинявай! Трябва да вдигна! - казах, а Хари единствено кимна леко. Станах от пейката и се отдалечих малко, за да говоря с брат си.

- Честита нова година, Джоузи! - каза Мич веднага щом вдигнах. Радвах се, че вече не ми се сърди, че си тръгнах така, но все пак обаждането му ме изненада.

- И на теб!

- Е, как е там?

- Всичко върви добре. - отвърнах, въпреки че далеч не беше така. Но предпочетох да му спестя тревогите. Не исках да знае, че отново имах някаква връзка с наркотиците.

- Наистина ли?

- Да. - казах колкото се може по-убедително.

- Хари говори ли с теб?

Обърнах се към него. Все още изглеждаше притеснен, но когато погледа му срещна моя, малка усмивка се появи на лицето му.

- Да говори? За какво?

- Ъ, нищо. Съжалявам, но трябва да затварям! - каза, след което връзката прекъсна. Опитах се да си припомня дали в последните няколко дена сме си говорили за нещо важно, но така и не успях. Въздъхнах и отново седнах на люлеещата се пейка, която хлътна леко под тежестта ми.

- За какво говорихме?

- Аз исках... - започна Хари, но изглеждаше прекалено притеснен, за да говори.

- Има ли нещо?

- Не. - отвърна, но след това се поправи. - Тоест да. Има нещо. Нещо... Знам, че изминаха едва три месеца, но...