Глт на Таехьонг:
Мина достатъчно време, че да съм те преодолял, но не съм. Все още пазя нашите снимки и нашите спомени. Всички до един. Има дни които си спомням всичко хубаво, но има и такива, в които липсата ти е по силна от всичко. Тогава нямам сили да стана от леглото и дори Джин не може да ме вдигне.
Куки отслабнах доста от както те няма. Всички, дори Юнги се тревожи за мен. Все пак от усмихнато извънземно станах нещастно човече. Теб те няма Кук, а с теб и съществуването ми изчезна.
Помниш ли как се запознахме? Не! Сега ще ти припомня!
Ретроспекция:
Беше горещ пролетен ден. Реших да се чупя от училище защото така. Помня че бях в центъра когато вместо на ляво към игралната зала завих на дясно. Озовах се в едно кафене. Там ти обслужваше един господин, които те оглеждаше и малко опипваше. Личеше си че не ти е приятно и реших да се намеса. Дойдох до теб и те гушна през кръста и те целунах по бузата и прошепнах.
Аз: Това ще свърши ли работа?
Ти ми отправи благодарствен поглед и се усмихна. Това беше най сладката усмивка на този свят, която бях виждал. Видях че имаш табелка с името. Името ти беше сладко точно колкото теб Джънгкуки.
К: Скъпи, каква приятна изненада! Ще свърша след 10 минути. Ще ме изчакаш ли?
Разбрах играта ти и реших да я до играя.
Аз: Разбира се зайче. Ще си взема едно кафе и ще те изчакам.
Щипнах ти нослето и се оправих към касите, а ти си свърши работата. Господина си тръгна след няколко минути и с теб седнах ме на една скрита от хорските погледи маса.
Ти въздъхна. Явно не знаеше как да почнеш, но накрая започна.
К: Благодаря, че ме спаси. Аз съм Джънгкук.
Аз: Няма проблем Куки. Аз съм Таехьонг.
Край на ретроспекцията
След това почнах всеки ден да идвам да ти досаждам докато не излезе с мен. После почнах два пъти на ден да идвам, а когато станахме гаджета едвам седях в училище защото моето зайче беше далеч от мен.
Още помня първия път, в който се опита да ме изненадаш след тежък работен ден. Да почнах работа за да те глезя и да живеем заедно. Получих натравяне, но се беше постарал и това нямаше никакво значение, за мен беше вълшебно.
Помниш ли когато счупих пияното на Юнги на годишнината ни защото се спънах докато те гоних.
Знам че не е приятно да те питам това Куки, но помниш ли последния ни ден заедно? Не? Ще ти го разкажа.
Ретроспекция:
Беше като снежна приказка. Лежахме на леглото ни и се гушках ме когато те извикаха на работа на Коледа. Ти се съгласи и се скарах ме.
К: Таехьонг не си ми шеф че да ми казваш какво да правя!
Аз: Гадже съм ти! Не сме се виждали от месеци защото сме заети!
К: Знаеш ли какво? Нека се разделим! Довечера ще мина да си взема нещата!
Извика ти ядосано и излезе. Аз се сринах и цял ден ревах. Вечерта така и не дойде. На другия ден също. На втория ден ми се обади Джимин. Каза че не си отишъл на работа. Беше странно. Почнах да те търся и накрая те намерих. Ледено студен в една задънена уличка. Изнасилен, пребит и убит.
След три дни те пограбахме. Джин каза да изхвърля дрехите ти, но аз отказах. Все още миришат на теб въпреки че спя с тях.
Край на ретроспекцията
Сега седя на гроба ти. Да знам нямам правото, но не мога така Джънгкуки. Докосвам с пръстите си надписа и гледам снимката ти. Липсваш ми до полуда, а няма какво да направя.
Тръгнах си от гробището. Днес е Коледа. Днес умря и аз душевно с теб. Прибрах се в нашия апартамент и огледах всичко. Прибрах писмата с обяснение защо слагам край на живота ми и всеки какво взима. Погледнах за последно кашоните и влезнах в нашата стая. Взех любимият ти слуйчер, който ми е малко голям и го облякох. Излезнах и заключих. Отидох на нашето място. При нашето дърво, с нашите инициали J&T. Опрях се на дървото и извадих ножа, които взех от апартамента ни като го за бих в сърцето си. Всичко стана черно.
Отворих очи и видях теб, а ти ми се усмихна и протегна ръка. Не се поколебах, а я хванах и тръгнах с теб.
К: Не очаквах скоро да дойдеш.
Каза след известно време.
Аз: Защо?
К: Последния път, в които се видяхме...
Прекъснах го като го целунах. Това беше моя щастлив край. С любовта на живота ми в отвъдното. Двамата заедно.
